Къде е тънката граница между правото да изразиш недоволството си в демократична страна и противообществената проява, която свършва зад решетките? Неведнъж сме виждали как по света хората отстояват правата си с доста по-силови методи и успяват да постигнат целите си. Когато тук, в България, общественото недоволство се надигна, мирно, без чупене на витрини и палежи, но с блокади на кръстовища, на протестиращите веднага им лепнаха етикета „платени агитки“. А на площадите и улиците редом с хилядите млади хора, убедени в правотата на действията си, ще видите изтъкнати наши общественици, както и знакови личности за българската култура и изкуство.

Но и в тяхното отношение към недоволствата, както и в това на останалата част от обществото, протестите очертаха определени разделителни линии. От двете страни на барикадата застанаха не само политици и протестиращи, но и български музиканти, писатели, поети, актьори.

„Ако мен ме освиркат на представление или на прожекция на филм, в който участвам, аз сериозно ще се замисля какво правя – коментира пред БНР актьорът Павел Поппандов. – По този начин аз повличам целия спектакъл, целия филм и това рефлектира върху моите колеги. Ако ме освиркат втори път, да не дава Господ и трети път – това означава, че трябва да си сменя професията. Просто не трябва да се появявам нито на сцената, нито на екрана. За голямо съжаление обаче това не става у нас“.

А дали си струва човек на изкуството да заявява своята гражданска позиция? – „Разбира се, че си струва, иначе не си гражданин, иначе си никой.“

Ескалацията на протеста по време на т.нар. Велико народно въстание от 2 септември и последвалата полицейска агресия, още повече раздели мненията:

„Аз не мога да имам точен поглед върху тези събития, защото не живея в България – отбеляза в интервю за БНР оперната легенда Райна Кабаиванска. – Това, което гледах по телевизията обаче, много ме развълнува, защото видях една организирана хулиганска тълпа, която искаше смъртта на полицаите. Това доста ме шокира. Полицаите са държавни чиновници, не са врагове. Не знам коя страна има право, но това много ме трогна – тази омраза към хора, които са наши братя. Защо толкова омраза?! И друго, което не разбирам – ако си президент, не си ли надпартиен? Това във всички конституции е основата за един президент. А тук видях президент, който е от едната страна. Това е, което ме шокира от едно гледане на българската телевизия."

Свое обяснение на картината в България дава и поетесата Маргарита Петкова, за която пределът е достигнат и диалогът между двете страни е излишен:

„Хората протестират, защото им е дошло до гуша, а не защото искат да покажат колко големи певци и актьори са. Много мои познати интелектуалци са ежедневно на протестите, но те не се афишират. Ние сме част от този народ, независимо кой какъв е. Който има потребност, подкрепя протеста. Който няма, казва, че това са лумпени, неориентирани хора. Имаше доста изказвания на безспорно талантливи личности, които си позволиха да обиждат част от българския народ. Не толерирам такива неща, затова съм много обрана в изказванията си. Тук всеки действа според съвестта си, според моралните си устои и според доблестта, ако не е забравил какво значи тази дума“.

Съставил: Дарина Григорова

Снимки: БГНЕС