Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Танда“ – наш филм за любов и самота е сред фаворитите за студентските Оскари

Снимка: предоставена от Теодора-Косара

Танда е термин в тангото, който означава 4 парчета, изтанцувани с един и същи партньор. Така се нарича и документалната лента на младата Теодора-Косара Попова – студентка в НАТФИЗ, която има всички шансове да се сдобие с Оскар. Лентата й е сред трите номинации за чуждоезичен студентски филм на Филмовата академия на САЩ. А резултатите ще станат известни на 16 октомври т.г.  

Тангото не е само красив фон на нейната лента, то е вплетено в историите на четиримата й герои. Какво е общото между тях? „На пръв поглед това е страстта им към танца, но не само! Това са хора, избрали самотен житейски път, те търсят любовта, всеки по свой начин!“ – казва авторката пред Радио България. За Теодора-Косара тангото не е просто танц, а житейска философия. Самата тя танцува танго от години. Така се ражда идеята за документалния филм:



„Тангото е начин на живот – продължава Теодора. – То привлича много особени хора, които по някакъв начин страдат, на които нещо им липсва и най-вече хора, които са самотни. И в тангото те откриват една много особена споделеност. Филмът е огледало на всички тези човешки емоции. Вярвам че добрият режисьор е преди всичко документалист, който се опитва да улови реалността, такава каквато е, и едва после може да я пресъздаде в игралното кино. Затова се занимавам с документалистика.“

Теодора-Косара
Всеки от персонажите на „Танда“ открива в танца нещо различно от другите. Авторката признава, че познава героите си още преди да се захване със заснемането на 24-минутната лента. Спира се е на историите им, защото най-силно са я развълнували. И още: 

„Този филм беше една домашна работа за НАТФИЗ, една добре свършена домашна работа, но не беше замислен като нещо повече. Освен това „Танда“ беше заснет буквално за една нощ. Аз организирах едно събитие, на което поканихме всички танцуващи танго в София. И повечето се отзоваха. Всъщност ние ги снимахме през цялото време. Интервютата записах преди това за няколко дни. Заради танцуващите хора, които трябваше да бъдат внимателно проследени, използвахме лека техника – фотоапарати вместо тежки камери.“ 



Новината, че е включена в номинациите за студентските Оскари й идва като „гръм от ясно небе“: 
 

„Честно казано аз съм изключително изненадана, че филмът изобщо стигна дотам, защото той не е по вкуса на Холивуд, поне не и в представите ми! „Танда“ не е някаква лъскава супер-продукция – категорична е Теодора-Косара. И не мислих, че те биха го оценили. Но явно филмът ги е докоснал. Вярвам, че това е един много различен филм. Фактът, че стигна толкова далеч, че е бил забелязан от Академията, ме обнадеждава … ще видим. Но за мен е достатъчно важно, че „Танда“ успя да стигне до хората и да ги развълнува.“



В момента Теодора-Косара приключва снимките на последния си филм „Черешова задушница“. Той е заснет в Родопите и за разлика от „Танда“ е игрален. „Макар че в него също има елементи на документалистика!“ –  признава младата режисьорка.

Снимки: архив, предоставени от Теодора-Косара Попова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Палома и Клод. Обложка на книга, 16.IV.1950

Изложба в София показва графики на Пикасо

Тази вечер от 18.00 ч. в "Квадрат 500" в София се открива изложба, представяща колекцията на Националната галерия, която съдържа двадесет и един графични листа от Пикасо (1881–1973).  Работите са тематично свързани с негови и на други автори..

публикувано на 08.01.25 в 08:05

Книги на български автори влязоха в литературни класации в Словения

Книги на български автори бяха включени в литературни класации в Словения за 2024 година. Това съобщават от посолството ни в Любляна на своя сайт. Неотдавна издаденият превод на романа "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева попадна в списъка на..

публикувано на 06.01.25 в 23:09

Аниес Дезарт за времето, музиката и светлината на София

"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..

публикувано на 23.12.24 в 10:25