Страстта му е да пътува сам из България в търсене на автентични преживявания, защото смята че страната ни е пропита с духовност. За 28-годишния Леон де Лю България е любов от пръв поглед.
Младият нидерландец посещава страната ни по време на туристическа обиколка на Източна Европа. Днес, 6 години по-късно, той e все още тук. Установил се е в София, работи и най-вече - пътува. Любопитството му го отвежда до изоставените места на България, там, където животът не се е променил съществено в последните десетилетия. „Тези пътешествия ме водят в посоката на истинския живот, такъв какъвто е бил преди 100 и повече години. Това е уникално за Европа!“ – заявява Леон на перфектен български език.
Твърди, че най-много му допадат срещите в провинцията, защото хората там са топли, сърдечни, възпитани. И още: „Има духовност в България. Има я на много места. По планините, в малките манастири. Това са магически места!“ .
Вижте видео - интервюто с нидерландския влогър Леон де Лю, в което той споделя впечатленията си от българите и емоциите , които предизвикват пътуванията му из България.
В него той качва видеа от странстванията си по планини и села, от срещите си с местните хора и най-вече – своите разсъждения за България, природата, архитектурата и нравите.
„Аз не виждам една България, аз виждам много Българии! Защото тук има страшни контрасти, особено между градовете и провинцията!“ – казва Леон. Но какво го води в най-бедните, диви, и затънтени места? И могат ли разрухата и тъгата да са … красиви ?
„Има красота! Разбираш, че времето лети. И времето не спира за никого. Даже и за камъните! Те са неодухотворени, те нямат чувства и все пак ти показват, че даже те имат история, че и те искат да ти разкажат нещо, без да могат !„.
Любовта си към страната Леон материализира и в онлайн книгата „Изоставените сгради на България“, съдържаща 150 снимки с обяснителни текстове, както и в романа „Дарко“ за измислен герой от Ловеч, който се усамотява в планината в търсене на себе си. Нидерландецът е също така автор на сборник с есета, както и на стихосбирка, посветени на България.
Признава, че е очарован от планините Родопа и Рила, село Златолист със старата църква и гроба на Преподобна Стойна, връх Шипка в Стара планина и още и още пропити с духовност и меланхолия места.
„Докато пътувам из България изпитвам едно чувство… неземно даже! Да видиш как тече животът… И въпреки контрастите, въпреки красотата и дори грозотата понякога, си даваш сметка, че природата винаги ще надделее, а времето ще продължава да тече.“ – казва в заключение Леон де Лю.
Снимки: Facebook /Леон де Лю
"Преди да изобретя "Трапеца на смъртта", аз се наричах Лазар Добрич и така ме пишеха по афишите и програмите." Сеньорът на световното цирково изкуство винаги ще бъде помнен с най-рискования номер на манежа – с протегната ръка към един отвъден свят, но..
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..
"Преди да изобретя "Трапеца на смъртта", аз се наричах Лазар Добрич и така ме пишеха по афишите и програмите." Сеньорът на световното цирково изкуство..