Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо оптимизмът в икономиката взе да отстъпва пред реализма

Снимка: Reuters

Статистиките за заболеваемостта от Covid-19 у нас и по света са изключително променливи и постоянно бележат своите пикове и спадове. Също толкова непредвидима и пълна с неизвестни е икономическата криза, породена от пандемията на глобално, европейско и местно ниво. В този контекст, разговорите за икономическите последици у нас след жаркото политическо лято, се множат, а оптимистичните нотки в изводите на експертите, все повече отстъпват място на реализма.

„За да оценим загубите, понесени от българската икономика до момента и да наваксаме изоставането от останалите източноевропейски страни, трябваше да изградим необходимия капацитет“ – обяснява в интервю за БНР Атанас Пеканов - икономист в Австрийския институт за икономически изследвания, докторант и преподавател във Виенския икономически университет.

„В момента сме свидетели на определени внушения, че БВП на България никога не е бил по-висок, а гражданите никога не са били по-богати“ – казва икономистът и обяснява, че от икономическа гледна точка това е обидно за публиката, защото в извън-кризисни години тази тенденция винаги е вярна. Що се отнася до изоставането, то ясно проличава от анализа на проф. Пламен Ненов от Норвежкото бизнес училище. Според него, ако сравним България с една контролна страна, в случая – Румъния, се наблюдава следното:

„С нея тръгваме от еднаква траектория, много подобна през 2007-2008-2010, но в последните 10 години изоставаме изключително много – обяснява Пеканов. – Трябва да си дадем сметка, че тъй като сме изгубили години, това ни прави по-уязвими по отношение на икономическите шокове днес“.

Атанас Пеканов / Снимка: личен архив

Много често в годишните доклади на Европейската комисия се говори за това, колко са ниски доходите и как те не успяват да компенсират изоставането. Това е индикатор, че започваме от тежка изходна позиция. Едва след това би следвало да прогнозираме дали конкретни целеви групи могат да се възползват от държавната помощ за справяне с кризата. Подкрепящите мерки, по думите на експерта, трябва да отговарят на три критерия – да са правилно насочени, навременни и временни.

Освен на икономическите, е необходимо да се обърне внимание и на мерките за превенция, които ще позволят при евентуален рязък скок на заболелите и въвеждането на по-строги противоепидемични мерки, да не бъде допуснато ново замразяване на икономиката. Атанас Пеканов смята, че България трябва да последва примера на Австрия, където правителството, макар и без официален закон, е призовало гражданите, чиято работа позволява, да продължат да работят от своя дом.

Трябваше у нас през летните месеци, които минаха относително по-спокойно, да се вземат мерки, които да подготвят голяма част от секторите за това да преживеем относително нормална следваща година. Ако усложняване на епидемичната обстановка наложи ново затваряне на образователни и други институции, ние не искаме това да оказва дълготрайни последици върху младите хора. Необходимо е да наблегнем на развитието на дигиталните ни умения, което ще позволи в даден момент и други сектори, извън IT- индустрията да заработят от дистанция.

Съставител: Йоан Колев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Лекторатите по българистика имат важна роля за "запалване" на интереса към България по света

Над 30 българисти от единайсет страни се събраха на двудневен форум в София и Пловдив, посветен на кирилицата, за да представят последните си достижения в изследването на Кирило-Методиевото дело и да напомнят, че българската средновековна култура е..

публикувано на 28.06.24 в 11:30
Доц. Росен Калпачки

България е сред страните с най-много жертви на инсулти в ЕС

В България умиращите от инсулт са четири пъти повече, в сравнение с останалите държави в ЕС, сочи доклад на Европейската комисия от 2021г. През 2023 г. в страната ни са регистрирани 45 хиляди пациенти с инсулт, от които над 5500 са починали..

публикувано на 27.06.24 в 19:58

България беше представена на изложение за висше образование в Япония

Български висши училища се включиха в проведеното в Япония Изложение за висше образование в ЕС, което се проведе на 15 и 16 юни 2024 г. в Токио и Киото. Сред образователните институции от 20 държави-членки на ЕС бяха Медицинският университет в..

публикувано на 27.06.24 в 17:35