Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ново българско кино и класически заглавия - на „Златна роза 2020“

Фестивалният и конгресен център във Варна
Снимка: fccvarna.bg

Предстои 38-ото издание на „Златна роза“ – най-стария и единствен у нас фестивал за българско игрално кино, който по традиция представя най-новите филми. Прожекциите са в залите на Фестивален и конгресен център във Варна, и онлайн. Както съобщиха от пресцентъра на събитието, в конкурсната програма са селектирани 22 късометражни и 19 пълнометражни филма, произведени през последната година. Основен организатор е Националният филмов център, с подкрепата на Министерството на културата и община Варна. Фестивалът ще бъде открит на 24 септември с изложбата „Спомен за филма „Осъдени души”, която показва неизвестни работни моменти от легендарния филм на режисьора Въло Радев, запечатани от проф. Людмил Христов.

Кадър от филма „Осъдени души”
Същата вечер, за първи път пред българската публика, ще бъде показана копродукцията „Пари”, режисьор Сиамак Етемади (роден в Иран, живее и твори в Гърция), съпродуценти „Чучков брадърс“, с финансовото участие на Националния филмов център.

Кадър от филма „Пари”
Извън конкурса, в програмата „Открити хоризонти”, ще бъдат показани пълнометражните игрални филми „Опърничавите” с режисьор Георги Костов и копродукцията „Босият император” с режисьор Джесика Удуърт и Петер Бросенс. Същата програма предлага и 9 късометражни филма, сред които са произведения на студентите от програмата  FilmForge на New Boyana Stuudios.

„Златна роза класик” е новата програма в рамките на фестивала, която ще представя обновените и дигитализирани версии на най-добрите български филми от миналото. На 25 септември от 18.00 часа зрителите ще имат възможност да видят реставрирано копие на едно от най-мащабните и значими произведения на българското кино – трилогията „Мера според мера”, режисьор и сценарист Георги Дюлгеров. Съсценарист и изпълнител на главната роля е Руси Чанев, оператор – Радослав Спасов.

Кадър от филма „Мера според мера”



„Моята голяма болка е, че българските филми, които са направени на лента, няма къде да се гледат. Вече никъде никой не може да ги види – споделя за Радио България г-н Дюлгеров. – Иска ми се да имаме приемственост на поколенията и ми е мъчно, че младите нямат възможност да видят филмите на своите предходници с добро качество. В България останаха няколко кино-машини, които могат да въртят лента, но звукът, който възпроизвеждат е в ужасно състояние. В цял свят сега съществува тенденция старите филми да се реставрират, още повече, че съвременните дигитални технологии дават възможност картината да стане, образно казано, два пъти по-добра, отколкото е била. Същото важи и за звука – това, с което се занимавам през последните дни. От една монофонограма, записана на оптична лента, с много шум, с окаяно качество, успяваме да правим богат, съвременен звук, разположен в пет+1 канала. На всичкото отгоре, „Мера според мера“ е филм, който ние заснехме на диалект, езикът е изпъстрен с архаизми, турцизми, което създава особен вид езикова бариера, която с годините нараства. Младото поколение почти нищо не разбира от този език. Затова в новата версия има субтитри на литературен български. Възможността да направим всичко това дължим на Добромир Чочов, който ме покани в неговото студио и прави всичко това безвъзмездно, в името на общата ни кауза.“

Да припомним, че първият снимачен ден на „Мерата“ е през пролетта на 1980 г., премиерата – година по-късно. Във филма присъстват както реални исторически личности, така и персонажи, родени от въображението на авторите с техните човешки драми, тревоги, съмнения. Разказът е обединен от метаморфозата на главния герой Дилбер Танас – от първичен овчар, част от патриархалната задруга, до личност с индивидуално съзнание. Катализатор на тази промяна са борбите за независимост на македонските българи от 1901 до 1912 година.

Дигитализираната трилогия ще може да бъде видяна и в София – на 13, 14, 15 октомври. Друга новина, свързана с творчеството на Георги Дюлгеров е книгата „Биография на моите филми“. Тя ще бъде представена в Бургас на 30 септември, а след това – и в София, а почитателите на българското кино ще я намерят и в пространствата на ФКЦ – Варна, по време на фестивала „Златна роза“, който продължава до 1 октомври.

Снимки: архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10
Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05