Да запазиш 70 годишен семеен бизнес в хранителния бранш си е истинско постижение. Стремежът към печалба, за сметка на качеството, неведнъж е провалял и най-успешните предприемачи. Свикнали с вкуса на дадена храна, клиентите бързо се отдръпват от производителите ѝ, когато усетят промяна в състава на вложение в нея продукти. Затова за сем. Леви, израелски преселници от България, тайната на успеха се крие в спазването на традициите. И клиентите им остават верни, не се колебаят да изминат километри разстояние за любимия вкус.

И днес малебито на Йоси Леви е същото като на предците му. Работилницата им вече седем десетилетия не е напускала„българската чаршия“ в Яфо- ждерод Ерушалайм. Произведението им е известно като„Ролс Ройс на малебито“ в Израел. То само на пръв поглед изглежда обикновен десерт, но за да го направиш се изисква майсторство.

"В началото са го приготвяли вкъщи - разказва Йоси. - Аз не съм бил още роден. Разнасяли са готовите малеби и сутляш с триколка. Купували са лед на килограм и в легени, между леда са поставяли стоката. Вече бях ученик, когато позволиха да изградим миниатюрна будка за малеби в двора на болницата Дъдъни. В нея нямаше ток, приготвяхме всичко на примус (котлон – бел.ред.) и отново продукцията се поставяше в лед. Битката ни с общината в Яфо беше епична. Накрая, срещу много пари, ни позволиха да купим електрически стълб. За пръв път имахме хладилник и котлон в работилницата. Работата в нея, при всякакви условия, не стихваше ни денем, ни нощем. Ние бяхме, и сме, отворени 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Само на Кипур- денят на Небесния съд, сме затворени."

За мнозина клиенти - да дойдат и да си купят малеби или от другите домашни сладкиши е въпрос на семеен ритуал. 

"Четири поколения наши клиенти познавам. Идваха преди и след мачовете на „Макаби Яфо“, преди и след концертите, защото Яфо беше център на културен живот на българите в Израел и имаше своите културни институти и звезди. Вече ги няма…  Знаеше се, че сутрин – на път за работа или на връщане, винаги може да изядат едно малеби. При нас пристигаха децата, спестили някой шекел от парите за закуска - да си купят малеби. Знаехме кои имат класно, кой каква оценка е получил, като са го изпитали, преди още да са научили родителите им. В най-добрите времена имахме няколко вида домашни сладкиши: сутляш, крем карамел, крем нишесте, та дори тулумбички и баклава. Последните две въобще не успях да се научи да правя."

Бащата на Йоси си отишъл от рак, едва на 60. Той искал да изучи сина си, защото бил много силен ученик с обещаващо бъдеще, но съдбата решава друго:

"Отидох да го заместя в дюкянчето само за малко, а то стана –цял живот. След това един малък магазин, недалеч от будката ни фалира и собственичката ни го продаде. Преместихме там работилницата и продавницата, но започна строителството на метрото. Нямаше много клиенти и оставих магазина на дъщеря ми. Наехме помещение близо до стадиона Блумфилд и бизнесът ни разцъфна. Заради пандемията ни забраниха да работим между 10 вечерта и 6 сутринта. Въпреки ограниченията, пристигат клиенти от цялата страна."

Тайната на успеха се дължи на естествените продукти, без консерванти. "В ресторантите посипват малебито с кокос или шамфъстък, но то е за да не се чувства мирисът на консервантите -отбелязва Йоси и допълва. - Ние нямаме нужда от добавки. Няма какво да крием. Използваме нишесте, мляко, червен сироп и розова вода. Имаме и вариант без мляко." Веднъж в магазинчето пристигнала известна особа, но като разбрала, че малебито е без ядки тръгнала да си ходи. Приятелите ѝ я накарали все пак да опита малебито, а тя след като го вкусила се извинила.

"Цените на добрите продукти се качват, но при нас е сравнително достъпно - отбелязва Йоси.За популярността ни допринасят и наши редовни клиенти измежду звездите в спорта и поп музиката. Идват и техни фенове, защото тук могат да си направят селфи с тях. Но преди всичко идват заради малебито, което за жалост вече лисва в България."