Някога българката е изработвала дрехите си сама, подбирайки материалите, цветовете и елементите, а престилката е била своеобразна „визитна картичка“. По нея можело да се познае от кое населено място е жената, колко заможна е тя, дали е вдовица или пък търси брак. А по цвета на престилката са определяли дори възрастта на притежателката ѝ.
Видовете престилки поразяват с разнообразие – момински и сватбени, носени една година след сватбата, слагани до раждането на първо дете, вдовишки и т.н. Украсявани са с мъниста, монети, пискюли, дантела и всеки елемент по тях носи своя символика и значение.
За необятния свят на тази част от традиционното българско облекло и за своята колекция от над 300 екземпляра разказва Тома Белев в публикацията на Радио България Великолепната колекция български престилки от XIX-ХХ век.
На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..
На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..
Точно преди една година Българската православна църква учреди нов празник в църковния ни календар – Прославление на светите мощи на св. патриарх Евтимий Търновски . Според църковни източници, последният български патриарх преди падането на..