На 6 октомври 2020 г. се навършват 1006 г. от смъртта на българския цар Самуил, чиято последователност и упорита борба срещу византийския император Василий Втори, не допуска падането на България под византийско владичество до края на неговото царуване.
За разлика от византийския император, който разполага с пълна хазна и стабилност в империята си, Самуил изпитва остра нужда от средства за постоянните битки, които води. Затова той търси подкрепа сред всички слоеве на българското население, дори прекратява гоненията срещу богомилите в страната. За да осигури тила си, Самуил подчинява дори сръбските князе, тъй като научава, че водят преговори за подкрепа на Византия. Самуил управлява България заедно със своите трима братя от 971 година, а след смъртта им, става едноличен владетел от 997 г. до 6 октомври 1014 г., когато умира, най-вероятно покосен от сърдечен удар, след като вижда ослепените си войници при сражението край село Ключ.
Тази битка византийците спечелват единствено чрез коварство, тъй като Самуил превръща укреплението в непревземаема крепост с над 3 километра каменни зидове, поредица от ровове, както и 10-метрова наблюдателна кула, осигуряваща чудесна възможност за наблюдение над цялата местност. След няколко безуспешни атаки, византийският император е принуден да изпрати два отряда, които да заобиколят крепостта през планината и да нападнат в гръб българските войници. С помощта на влашки пастири и под прикритието на нощта, те успяват незабелязано да се промъкнат в тила на Самуиловата армия. Изненадващият щурм и невъзможността за бърза реакция, превръщат голяма част от българските войници в пленници, които византийският император заповядва да бъдат ослепени.
След смъртта на Самуил, България не успява да издържи дълго на военния натиск от страна на империята и през 1018 г. идва и краят на Първото българско царство.
Личността и делото на Цар Самуил, днес –10 века след смъртта му, са повод за разгорещени дискусии между България и Северна Македония, като част от историческите спорове между двете държави. Решението на българо-македонската историческа комисия Цар Самуил да бъде почитан и от двете държави обаче, не поставя край на нейната работа. Открити остават още много въпроси, от които зависи дали договорът за членство в ЕС на западната ни съседка, ще бъде ратифициран от българския парламент, когато се стигне до тази предпресъединителна процедура.
Съставил: Йоан Колев
Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание, което поставя на дневен ред въпроса за Освобождението на България, чертаят една по-широка картина на..
76 години след неговата кончина първият български цар от Третото Българско царство Фердинанд Първи се завърна у дома, в Двореца "Врана", с което бе изпълнена предсмъртната му воля. В своето завещание той пише, че желае да бъде погребан именно в..
В многовековната ни църковна традиция миряните винаги са посрещали новия свещенослужител или владика с възгласи "Достоен". Така те показват уважението си, с надеждата той мъдро да води паството към духовно спасение. Не така обаче беше посрещнат от..
Софийският университет "Св. Климент Охридски" ще посрещне над 300 учени от цял свят на традиционната международна конференция на Европейската асоциация..