Соня Радева прави житейския си избор едва на 4, когато отива на пързалката с майка си и сестра си и обува за първи път зимните кънки. Е, разбира се, тогава тя не осъзнава това. С времето идват хъсът и желанието да тренира. Съчетава двуразовите тренировки с училището. „Самодисциплина, каляване - спортът ме грабна и така си остава до днес“, споделя в интервю за Радио България Соня Радева.
Още в първите минути от нашия разговор фигуристката ме печели със своята очарователна усмивка, откритост и живеца, който носи. Днес тя има зад гърба си 7 републикански титли по фигурно пързаляне, участия в европейски и международни първенства, и на свой ред предава знанията си на децата, които искат да покоряват спортни върхове.
ЦЕНАТА НА УСПЕХА
Соня признава: „Цената на успеха е безумно много труд и адски много упоритост, саможертва. Всичко, което изгражда спортът, трябва да го развиеш в много пъти отгоре, за да може в един момент то да работи за теб и да те води към високи спортни постижения“.
Преминава през какви ли не изпитания, но винаги продължава напред. Веднъж дори на международно състезание с острието на кънките пробива крака си и се налага от пързалката да я откарат в болница за операция…
СПОРТЪТ МЕ ПРАВИ ЩАСТЛИВА
Когато я питам, какво за нея е спортът, не се колебае. „Спортът е нещото, което ме прави истински щастлива“, споделя Соня Радева:
„Ако мога да се върна назад, бих го избрала отново 300 пъти! Това е един голям процес на самоизграждане на личността. Ако можех да променя някои неща, бих ги променила, защото в момента гледам през друга призма. Като начало това е самоувереността - тя винаги ми е липсвала. Когато се обръщаш назад, виждаш, че нещата са били много по-положителни и красиви. Но за съжаление в индивидуалния спорт е много важна и психиката на човека. Върху нея трябва да се работи. Трябва някой да те побутне и да ти помогне да повярваш в себе си. Затова в чужбина работят с психолози“.
ПОВЕЧЕТО ИНДИВИДУАЛНИ СПОРТИСТИ СЕ РАЗВИВАТ НАВЪН
Спортът е бизнес, а всеки бизнес иска инвестиции. „Спортистът трябва да има лекар, масажисти, възстановяване, психолог, психотерапевт. Това е процес, който включва много звена. Когато едно от тях липсва, резултатът не може да бъде същият. Много се радвам на нашите спортисти, които успяват. Но за съжаление повечето от тези в индивидуалните спортове се развиват навън. И това не е случайност“, твърди събеседничката ми.
Ниското заплащане в професионалния спорт у нас принуждава Соня Радева да сложи край на състезателната си кариера и да търси реализация в чужбина. Преминава тежък кастинг и с шоу-програми по кораби започва да обикаля света – Европа, Азия, Америка, Австралия… Но между договорите се връща в България и с огромно удоволствие води тренировки за деца в „Зимния дворец“ в София.
УСМИВКАТА НА ДЕЦАТА МЕ МОТИВИРА
„Когато отида на пързалката и видя тези деца как се усмихват, с какво настроение влизат и колко по-ентусиазирани излизат, ми се пълни душата“, казва Соня и подчертава, че точно това я мотивира да работи с тях:
„Като видя, че едно дете наистина има желание, за мен това е най-важно, не толкова дори качествата му. Да, хубаво е децата да са талантливи. Но в крайна сметка, когато те идват на пързалката, просто защото искат да бъдат там, това е безценно. Дори да не тренират за високи постижения, децата се учат да правят нещата с хъс, когато нещо не се получава, да не го оставят, а да продължават да работят върху него. Така се изгражда характер, който ще им помага през целия живот“ – казва Соня с надежда най-после спортът да заеме достойно място в плановете, които кроят за бъдещето на страната ни нашите управляващи.
Снимки: личен архив
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..