Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Белязани съдби или татуировки за спасение

Снимка: Istoriavshevitsi

Те датират още от праисторията. По-късно траките ги използват като задължителен елемент от външността си. Татуировките, с които покривали телата си, представлявали сложна плетеница от геометрични и зооморфни фигури, натоварени със символика. А основното им предназначение било защита от „нечисти сили“.

Хилядолетия по-късно традицията била все така разпространена по нашите земи. Българките използвали татуировките като защитно средство, ала в случая „нечистите сили“ имали конкретно лице – османският завоевател. С настъплението му на Балканите се утвърждава ужасяваща за местното население практика - отвличане на млади момичета за сексуални робини. За да се предпази от ислямизация, населението прибягва към татуировките.

„През османския период българите започват да изписват кръстове – най-често на челото на девойките, за да се знае, че те принадлежат на друга вяра, на друг етнос. Понякога татуирали и името на любимия върху ръката й. Посланието било - „Не пипай !“ - казва Славян Стоянов – художествен реконструктор на археологически обекти.

Тези татуировки отблъсквали похитителите и успешно предпазвали притежателките им от отвличане. Причината – законът на „шериата“  строго забранява християнски и езически символи върху тялото. И други балкански народи татуирали момичетата, за да ги предпазят от нашественика. Челото, ръцете, предната част на гърдите били най-честите места за това. Но за разлика от хърватките, например, при които защитната орнаментика била доста по-сложна, българките избирали кръста.

Славян Стоянов си спомня, че неговите баби, които са от Добруджа, имали татуирани кръстове по ръцете. „ Кръстът бил изписван също и между палеца и показалеца. Но когато момичето било много красиво, задължително поставяли кръст на челото му, за да е по-видим“- твърди Славян и добавя:

„Това което при нас го е имало като древна практика, можете да го забележите по Великден. С червеното яйце бабите и до днес изписват кръст на челото на децата за здраве и против зли уроки и начервяват бузките. А помаците от Рибново, когато подготвят булката, рисуват сходни символи върху маската й от пайети“.

Татуирането се възприемало като важен ритуал и било изключително болезнено. Обикновено нарезът се правел с остър предмет. След отварянето на повърхностния слой на кожата, в нея втривали въглен, пепел, а понякога и … майчино мляко, за което се считало че притежава вълшебни сили.  „Общо взето подобни практики се срещат при всички етнографски групи в региона, но в различни периоди са били преустановени, като в Македония те са просъществували най-дълго.“ – твърди Славян.


Изписването на кръста продължава да битува в някои общности и след Освобождението. Доказват го снимки на възрастни жени от началото на 20-ти век. Основното предназначение на татуировките обаче се е изгубило в мъглата на времето и хората започнали да ги възприемат като неписан канон. „Когато питат тези възрастни жени защо носят кръст на ръката или челото, те не знаят. Отговорят най-често „така се правеше“! - казва Славян Стоянов.

Повече за символите и значението на татуировките по българските земи чуйте във звуковия файл.
Снимки: Istoriavshevitsi

Още от категорията

Да почетем Св. Варвара, закрилница на децата

На Св. Варвара е посветен четвъртият ден от декември, а паметта ѝ се почита и от православието, и от католицизма. В богослужението на този ден се изпълняват специални песнопения, описващи подвига ѝ. „Да почетем Света Варвара. Съкрушила вражеските мрежи,..

публикувано на 04.12.20 в 05:05

Преди 5 години обичаят „Сурва“ влезе в списъка на ЮНЕСКО

На 2 декември 2015 г. Междуправителственият комитет за нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО включи народния празник „Сурва” от района на Перник в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството. Това..

публикувано на 02.12.20 в 05:10

От Андреевден дните нарастват с по едно просено зърно

Православната църквата почита днес Свети апостол Андрей Първозвани  и в храмовете се отслужва празнична литургия, част от която е песнопението: „Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа:..

публикувано на 30.11.20 в 05:50