Понякога един син може да преобърне живота на баща си, въпреки избора му да върви по определения и утъпкан път. Така станало и с Дико Зонана от Израел – съдбата така се завъртяла, че изцяло променила битието и светогледа му. А началото на пътя е в България.
На младини Дико бил танцьор, но в един определен момент трябвало да подхване бащината си професия на обущар. И точно когато поел занаята, синът му започнал да се увлича по фокусничеството. Станало така, че в един определен момент на 7-годишното момче му потрябвал асистент... и избира баща си.
По това време Дико още танцувал и синът му се явил няколко пъти на сцената и почти веднага станал любимец на публиката. Поканват ги в единствения канал на тогавашната израелска телевизия, където дуото илюзионисти Чико и Дико се представя пред публиката: „В продължение на 8 години, бяхме всяка седмица в телевизионната програма „Чико и Дико“ – баща и син. И беше голям успех. И този успех продължава и до днес.“
По същото време Дико открива магазин за всякакви сценични атрибути, включително и за фокуси, където децата са сред редовните му посетители. В целия Близък изток има само един такъв магазин:
„Аз съм 55 години тук. Познават ме всички. Сега, в детската телевизия има специална програма, където уча децата да правят фокуси. Показвам им как става с подръчни материали, които могат да открият в дома си. Покрай това идват и в магазина. А сега с коронавируса илюзионистите не работят и не идват да си купуват реквизит. Клоуните също не работят и те не идват. Единствено децата продължават да идват. Работя и с големите театри и им изработвам по поръчка необходимото, но сега и те са затворени. Ето тука съм аз – отбелязва Дико и показва снимка от моментите си на сцената: Правим фокуса с жена във въздуха – пояснява той и добавя с усмивка – Сега всички сме във въздуха“.
Някога, семейството на Дико Зонана, преди да се пресели в Израел, живяло в България, в стария център на столицата, в близост до Централна Гара.
„Аз се родих в София – спомня си Дико на добър български език. – Живеехме на ул. Хр. Ботев 121. Къщата ни още е там, но я дадохме на съседа, който беше много добър с нас. Той не беше евреин и много помагаше на майка ми, в годините между 1939-1943, когато баща ми беше изпратен на принудителен трудов лагер. За евреите имаше комендантски час и им беше забранено да излизат от домовете си преди 10 и след 15 часа. Съседът пазаруваше и за нас. Всеки път, когато детската ми количка се разваляла, той я поправял. Майка ми все ми повтаряше „Дико, когато количката ти се разваляше, той я поправяше.“ А когато се преселихме в Израел и след години ни върнаха къщата, която беше национализирана по времето на социализма, аз казах на майка ми да му я припишем. Това е добър подарък. Там може да се направи хотел. Когато минах преди време – гледам мястото още е там.“
Сега Дико се надява да разрешат полетите, за да дойде отново в София. „Чакам само да отворят небето и вече ще съм в България.“
Снимки: личен архив
Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..
По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..