Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

При българите в Йоханесбург

Денят на будителите е специален за сънародниците ни в Южна Африка

Снимка: Facebook /Павлинка Ковачева

Началото на 90-те години на ХХ век за българите е период на активни промени, търсения, експерименти. Пада желязната завеса, а с нея и ограниченията на социализма. Мнозина са принудени или решават да намерят себе си в други професии, отварят собствен бизнес, сменят населеното място, страната, континента в търсене на по-добри възможности. Част от тях избират за свой втори дом Южна Африка. Най-голямата българска емигрантска вълна натам е именно в годините от 1990-та до 1995-та, разказва Йордан Радкев, председател на Сдружението на българите в Южна Африка. Наши сънародници продължават да пристигат и след това – допреди пет години, когато тенденцията се обръща заради икономическата ситуация там и други проблеми. По информация, предоставена ни от пресцентъра на МВнР, днес в ЮАР постоянно пребивават от 3 до 4 хиляди българи.


Първи стъпки в ЮАР

Йордан Радкев емигрира в края на юни 1995 г. „Всъщност летях с първия директен полет на авиокомпания „Балкан“ (така се нарича националният авиопревозвач до 2002 г.- бел.ред.) до Йоханесбург. Преди това хората са пътували до Зимбабве и оттам с автобус до Южна Африка".

По думите на сънародника ни, ЮАР е страна на изключително големи контрасти. "Случи ми се в първите дни да посетя едно от гетата. Там видяхме нещо, което в България никога не сме виждали. Нито едното, нито другото бяхме виждали – нито лошото, нито хубавото. Беше доста голяма промяна. Имаше и трудности, разбира се“.

Българското образование позволява бърза адаптация

Въпреки това повечето българи, които заминават за Южна Африка, бързо се адаптират, намират работа и дори отварят собствен бизнес. В България Йордан Радкев и съпругата му са били университетски преподаватели. В Йоханесбург той работи като софтуерен инженер, тя – като бизнес анализатор.

„Образованието, което получавахме едно време в България, е изключително ценно. Тук със знанията, които имаме, и малко адаптация към местните изисквания и условия, човек може да се справя доста добре в почти всички сфери“, убеден е Радкев.

Наши сънародници се развиват успешно в машинното инженерство, строителството, краностроенето, търговията, счетоводството, в областта на радиопредавателите и др. Има дори минни инженери, които се доказват като специалисти от висока класа и успяват да пробият, въпреки тенденцията в тази сфера да се назначават местни хора.

Църквата, училището, танците

Далеч от родината, българите живеят задружно, подкрепят се взаимно и заедно посрещат българските празници. По-специален за тях е Денят на народните будители- 1 ноември, когато организират големи концерти.



„Тук имаме професионални музиканти, но нямаме професионални артисти. И въпреки това има много желаещи да се покажат на сцената. Става интересно, забавлението е голямо. На най-големите събирания в българския клуб се появяват около 300-400 човека“, разказва Йордан Радкев пред Радио България.



В клуба в предградието в Мидранд нашенци си имат магазинче с български стоки и ресторант с българска кухня
– така с хапване и сладки приказки хем скъсяват разстоянието до родината, хем подпомагат съществуването на това късче България в Африка.

От богатата библиотека на клуба може да се заеме класическа и съвременна българска литература. Имат си и танцов състав. Някои от членовете му пътуват по 40-50 километра, за да се съберат и поиграят.



В неделните утрини сънародниците ни в Йоханесбург се събират за службите на отец Йонко Иванов в Българския параклис.
Надяват се следващата година да започнат и строежа на българска църква. С подкрепата на Дирекцията по вероизповеданията в България и съдействието на българското посолство успяват да купят земя. Борбата с местната администрация за получаване на разрешително обаче продължава години.



Докато трае църковната служба, децата на българите с шеги и закачки се учат да четат и пишат на български под вещото ръководство на учителите от неделното българско училище „Слънчо“. Макар на хиляди километри от родните места, „хората си пазят връзката с България“, отбелязва Йордан Радкев.



Снимки: Сдружение на българите в Южна Африка, Facebook /Павлинка Ковачева 

Още от категорията

Нови доброволци подсилват медиците във военните болници в страната

Втора група от 40 военнослужещи от различни военни формирования на Българската армия се включват от 30 ноември в битката срещу Covid-19 . Те ще помагат на медиците от болниците в състава на Военномедицинската академия. Ротацията на..

публикувано на 29.11.20 в 18:35

Протест и контрапротест в центъра на София

Полицаи и пожарникари от цялата страна излязоха на втори национален протест в центъра на София, за да искат увеличение на заплатите си, предаде репортера на БНР Николай Христов. Служителите на реда не са доволни от даденото им 15% увеличение на..

публикувано на 29.11.20 в 14:08

В края на годината безработицата ще е 7%

Безработицата спада от 9% през май на 6,9% през октомври, каза социалният министър Деница Сачева пред БНР. Тя прогнозира известно покачване през декември, заради затворените бизнеси. Но не очаква да се случи нещо катастрофално и до края на годината..

публикувано на 29.11.20 в 12:38