Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от България

Българите в Сърбия настояват за преосмисляне на политиката към общностите ни зад граница

Цариброд
Снимка: far.rs

Дните 6-8 ноември 1920 г. бележат може би една от най-мрачните страници в българската история. Точно преди 100 години, сръбските войски окупират Царибродска, Босилеградска и Струмишка област, по силата на Ньойския договор от 1919 г., подписан в края на Първата световна война. Географската област Македония е поделена между Гърция и Сърбия, като за България остава само Пиринският край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт. Като губеща сила във войната, макар и без отстъпени територии в битки, България е принудена да се раздели с изконни свои земи. 

Западните български покрайнини (1 545 кв.км), в които попадат 25 села и част от землищата на българските градове Трън и Кула са разсечени от т.нар черна граница“ и остават в пределите на Сърбия. Разделени са къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства, разбити са 64 509 човешки съдби. Дните на сръбската инвазия, без окончателното решение на международната комисия, определящо военностратегическа граница с България, не са случайно избрани. Те съвпадат с разгрома на Сърбия при Сливница през 1885 г. в Сръбско-българската война, в която българските капитани побеждават сръбските генерали.

В памет на мрачното събитие от 1920 г., 8 ноември е обявен за Ден на Западните български покрайнини.

Днес, с възпоменаването на тази тъжна годишнина, отправяме поглед към нашите сънародници от Западните покрайнини, които пазят паметта на предците си и българското самосъзнание. Макар и съвсем близо до България, българите там се чувстват почти като на друг континент. Пандемията от Covid-19 направи това чувство още по-осезаемо – отбеляза председателят на българското сдружение „ГЛАС“ Александър Димитров в интервю за Радио България. 

Александър Димитров
„Пътуването на български граждани към Сърбия е свързано с PCR-тестове и от тази гледна точка, сме изключително изолирани от Майка България. Хубаво е, че ние все още можем да пътуваме натам, но обратното, на което бяхме свикнали през годините, е трудно осъществимо. Надявам се да не продължи твърде дълго.“

Що се отнася до разпространението на Covid-19 в Сърбия, сънародникът ни е категоричен, че хората са изплашени, но спазват всички необходими мерки, носейки маски дори и на открито. Българското външно министерство и посолството ни в Сърбия, на няколко пъти от началото на пандемията, изпращат пакети с най-необходимите продукти за нуждаещите се наши съотечественици, както и качествени облекла за здравните работници.

Според Димитров, българите в Западните покрайнини се нуждаят от гаранции за преосмисляне на цялостната политика на страната ни, по отношение на българските общности зад граница. Причината е, че обезлюдяването на Босилеград и Цариброд продължава с все по-бързи темпове. Поради липса на сигурно препитание, българите напускат този регион, в търсене на по-добро бъдеще. Александър Димитров дава пример с целенасочена политика, спрямо своите малцинствени групи в чужбина, която води Унгария:

„За да получат българите в Сърбия българско гражданство, трябва да преминат през куп препятствия, а процесът продължава между 3 и 4 години. Унгарците от своя страна, получават гражданство едва за 6 месеца. Друго важно нещо са инвестициите в малък и среден бизнес, дори и в сфери, където Унгария няма подчертан интерес. Това не е случайно, тъй като в Сърбия живее най-многобройното унгарско малцинство. Броят им във Войводина е около 250-300 000 души. Затова Унгария осигурява безвъзмездна подкрепа за малкия и средния бизнес на свои граждани и така ги задържа на изконно унгарски територии. Ние считаме Западните покрайнини за изконно български територии и затова е хубаво да се помисли какво ще стане след 30 години. Опасявам се, че тогава тук просто няма да са останали хора.

Босилеград
Обезлюдяването на района позволява и безнаказания добив и експлоатация на подземни и природни богатства от мините и водноелектрическите централи, които увреждат околната среда.

Като председател на българското сдружение „ГЛАС“ Александър Димитров продължава и своята будителската дейност, но повечето от планираните през тази година инициативи пропадат, заради Covid-19.

„През лятото се надявахме да проведем кръгла маса, на която да обсъдим трудностите, свързани с медийната среда, изписването на женските фамилни имена, здравната обстановка, предвид пандемията. Имахме желание да направим и пленер с участието на художници от България и Сърбия, който също се провали.“

Въпреки това Александър не губи надежда, че заедно със своите съмишленици след пандемията ще продължи да държи буден духа на българите в Западните покрайнини.

Снимки: far.rs



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Шеф Даниеле Приори

Майстор-готвач от Италия и младежи с интелектуални затруднения ще сготвят заедно италиански обяд

На 21 нември от 10:00 часа италианският майстор-готвач Даниеле Приори, заедно с 10 млади хора с интелектуални затруднения ще приготви италиански обяд в Дневен център „Светове“ на Фондация „Светът на Мария“. Приори и младежите ще сготвят по неаполска..

публикувано на 21.11.24 в 07:40

Температурите падат, сняг ще вали по високите места

Във вторник от северозапад през страната ще премине студен атмосферен фронт. Дъжд ще вали на много места в западните райони и Дунавската равнина, а по високите полета на Западна България и Предбалкана бързо ще премине в сняг. Валежите още в сутрешните..

публикувано на 20.11.24 в 19:45

Свещеници даряват кръв в навечерието на Деня на християнското семейство

За поредна година в навечерието на Деня на християнското семейство свещенослужители и техни близки ще дарят кръв за нуждаещи се пациенти. Акцията ще се проведе в Кръвния център на Военномедицинската академия в София. Така с..

публикувано на 20.11.24 в 06:00