„Как да обичаме родината?” Отговор на този въпрос търси новият литературен гид „България за напреднали”, в който Светлозар Желев събира разказите на 33-ма души, свързали себе си със страната ни посредством езика, роднинството или повика на сърцето.

Макар и с много различни съдби, всеки един от авторите носи в душата си България, твърди събирачът на техните истории. Затова и им дава думата с идеята да покаже, че начините да обичаш България са колкото и хората, докоснали се до нея чрез словото, преживяванията, емоциите.

Сред страниците на сборника можем да срещнем имена на класици като Атанас Далчев и Николай Лилиев, Кирил Христов и Райко Алексиев, в чиито текстове откриваме българския манталитет и кривиците, които все ни е трудно да изправим. От другата страна стоят българите, напуснали страната, преводачите, вдъхващи нов живот на българските книги по света, чужденците, намерили любовта в лицето на българи. И въпреки че всички дават поглед отстрани, историите им сякаш се превръщат в увеличително стъкло, в което да се огледаме. 

„Това е книга, в която не се търси отграничаване от един или друг – както правят хората, проповядващи национализъм и използващи патриотизма като лост за манипулации – казва Светлозар Желев. – Това е книга, която не ни казва как да обичаме България, защото България е навсякъде и живее във всеки един от нас. И всички носещи България в себе си – без да търсят врага, за да докажат любовта към отечеството си, към децата си, към предците си, са всъщност читателите, към които е насочена книгата. Но тя е и послание, че единственият смисъл е да живеем тук и сега и да направим всичко възможно бъдещето да бъде добро. Говорейки за България, трябва да си дадем сметка къде всъщност се намира тя – дали във фейсбук, където публикуваме българския флаг, в татуировките на Ботев и Левски по телата ни или във всеки от нас, независимо дали пребивава в границите на родината или в глобалния свят.”

След години на странствания по света Камелия Кучер разказва за дългия път към домашното огнище и се пита може ли родината да ни бъде дом.

„Беше ми интересно да погледна през очите на моето тринайсетгодишно „аз” и да си спомня какво е да бъдеш объркано дете сред два съвсем различни свята – разказва писателката. – Защото аз дойдох в Швейцария от България на 90-те и пораснах между бездните, които създаваха у мен прекалено многото разлики. Винаги с горчивина преживявах тези бездни, но връщайки се към моя път, си дадох сметка, че именно те са ме научили на изключително много неща. И най-ценния урок, който усвоих другаде, е че имам избора да давам най-доброто от себе си. Благодарение на този урок днес мога да прескачам границата между отделните светове и да виждам, че и в България има светлина.”

Георги Господинов участва в литературния гид с откъс от романа си „Времеубежище”, поставящ въпроса за (не)приемнето на това, което ни заобикаля – от позицията и на изследващ, и на обичащ.

„Отношенията ми с България са на тяга и на тъга – тяга, когато не съм тук, и тъга, когато съм тук – казва писателят, чиито „Естествен роман” е най-превежданата българска книга след 1989 г. – Спомням си как веднъж, пътувайки от летището в Рейкявик и гледайки лунния пейзаж, си представих, че зад мен стоят баща ми, дядо ми и баба ми, която много обичаше да пътува, но така и не напусна родното си село и привикваше всякакви хора да й разказват за света. И тогава чух дядо ми да казва – Тук нищо не може да си засадиш, подобно на думите му след поредото ми ходене във Венеция – Боже, тези хора къде си пасат овцете, то навсякъде вода. Именно това е българското особено желание да пътуваш и в същото време да проявяваш защитен рефлекс – абе, тук е най-хубаво. Ние носим в себе си тези противоречия и трябва да си даваме сметка, че когато спорим с родината си, всъщност изваждаме отношения, трупани поколения назад. Затова и чрез текстовете в тази книга авторът прави опит да ни върне в родината и да се сдобрим с нея.”

Вижте видеопремиерата на книгата:

Снимки: colibri.bg, БНР - архив и БГНЕС