За нея простото докосване на глината е само началото, отвъд което извайва свой неподражаем свят. И макар да създава керамичните си произведения с трудоемките пособия на хората от каменно-медната епоха, от полираните повърхности на съдовете й ни гледат модерни образи и символи.
Преди години, на разкопки край енеолитния храмов комплекс Долнослав в подножието на Родопите, Цветана Видева попада на керамични съдове отпреди шест хилядолетия. Предметите в ръцете й не били само красиви, но излъчвали енергия и с гладките си страни извиквали желанието да ги погалиш. А когато си намира камъче, с което да придава блясък на произведенията от глина, реставраторката на керамика разбира, че пред нея се открива нов път.
Цветана Видева се посвещава на пластичния материал и започва да създава оригинални предмети. Само чрез докосването на глината тя извайва керамични пластики, съдове, медальони – по начина на енеолитните праотци, когато все още не е съществувало грънчарското колело.
„Постепенно сама стигнах до тази техника, внесох свои идеи, вкарах цветове, измислих си и инструмент за гравиране – разказва майсторката, която научава основите на самобитното изкуство в техникум по декоративна керамика. – Една година живях в село Терзийско, където е развит грънчарският занаят, и там използвах базата, за да се науча да точа и да обработвам глината. Така започнах – аз съм монументалист по душа и правех много големи съдове, но понеже вече остарях, се занимавам с бижута. Забавлявам се, това винаги е била целта ми.”
Омъжена за големия джаз китарист Огнян Видев, Цветана се движи в бохемските среди на Пловдив и инсталира ателието си в Бакаловата къща в Стария град.
Заради аристократичното излъчване на населения със стари мебели неин дом, съпругът й я нарича „Графинята” – прозвище, което я следва и до днес. За нея големият джазмен Милчо Левиев казвал Прав ставам единствено заради Графинята. А тя пък му отдаде последна почит, присъствайки на изпълнението на последното негово желание – разпръсването на праха му над Небет тепе.
Керамичката твърди, че обича да е различна, затова и експериментира с форми и композиции. „Даже за някои работи ми казват Това е Пикасо, а аз отговарям Това съм аз”, добавя тя. Подобно на енеолитния човек и Цветана Видева вплита върху изящните керамични съдове цветя и птици, човешки лица и голи женски тела, дори наподобява движението на водата.
„Професионализъм е да покажеш възможностите на даден материал – казва още Графинята. – А моят материал е глината и с нея правя скулптурни произведения, с печати, на калъп. Някои от нещата ги опушвам, други ги вадя с клещи от пещта и още топли ги поръсвам с царевично брашно, което се запалва и се получават много хубави ефекти. Слагам също пера от кокошки, те се стопяват и се отпечатват върху повърхността на медальона.”
Може би най-очарователният период в творчеството на Цветана е свързан с любовта. В керамичните й творения се виждат целувката, докосването, обгръщането и най-вече онези две лица на мъж и жена, вплетени в сферична форма, неизменно свързани с китарата – инструмента на нейния любим.
„Любовта е чувството, което изпитвам, докато работя – казва още Цветана Видева. – И колкото и да е смешно, когато нямам вдъхновение, не успявам да свърша нищо. Настроение трябва да имаш, желание да рисуваш, да се забавляваш, да се стремиш към нещо, което искаш да кажеш, и така да го направиш, че да останеш доволен. Аз много искам да си харесвам работите, защото тогава те допадат и на хората.”
Майсторката на керамиката обича да приканва минувачите пред вратите на своето ателие. И сякаш с машина на времето за няколко минути да ги потопява в древен свят, преди отново да поемат по калдаръмения път на Стария град.
Снимки: Владимир Владимиров и Цветана Видева – личен архив
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..