Месец преди края на 2020 година спокойно можем да кажем, че тя се превърна в своеобразен вододел между светът до Covid-19 и този оттук нататък. Вирусът преобърна досегашните представи на индивида за неговия живот, общуване, отношения и кариера, поставяйки го пред избор дали и как да се приспособи към една изцяло нова реалност.

Трансформация на цели отрасли по света вече е в ход и това неминуемо ще оказва все по-осезаемо влияние върху случващото у нас и върху българската икономика. Както е известно, най-голям стимул за развитието ѝ са местните и чуждестранни инвестиции, пред които, въпреки моментната стагнация, има сериозна перспектива за развитие. Най-осезаема е тя в индустриите с висока добавена стойност.

„Времената са несигурни, но що се отнася до високите технологии,при тях пандемията създаде повече възможности – заяви в интервю за Радио България Иван Михайлов, член на Американска търговска камара в България. – Като цяло, IT секторът не е така засегнат, дори напротив – свидетели сме на обратен ефект. Повечето фирми в него, автомобилната индустрия и други отрасли с висока добавена стойност, планират разширения на производствата си и предлагане на различни допълнителни дейности. Компании майки искат разширяване на дейностите си в България, защото средата предполага по-голяма гъвкавост. Пазарът на труда в момента е по-окрупнен, за разлика от 2019, когато изпитвахме известни трудности. Говорехме за внос на кадри, за прегряване на  икономиката, но сега се получи един ефект на охлаждане и нормализиране, без това да води до драстично свиване в сегмента на бизнесите с висока добавена стойност. Перспективите през 2021-ва показват тенденция на задържане в някои бизнеси и разрастване на други.”

Макар все още да не го счита за тенденция, Михайлов отчита, че се наблюдава ръст на българите, избрали да се завърнат у нас, за да продължат да работят оттук.

„Има редица причини за това, повлияни и от пандемичната обстановка в света, както и онлайн средата, позволяваща работа отвсякъде. Достъпът до кадри сега е по-гъвкав, тъй като и самите компании придобиха нагласата, че служителите им могат да работят от различни места, което е положително“.

Емиграцията на над 2 милиона българи от родината изправи страната пред осезаем недостиг на квалифицирани кадри, чието компенсиране отнема дълго време и дори застрашава оцеляването на някои професии. Пандемията временно отложи необходимостта от внос на работна ръка от чужбина, но след края ѝ, той отново ще бъде на дневен ред, затова търсенето на дълготрайно решение трябва да продължи. Засега, пазарът на кадри остава динамичен, казва анализаторът.

По думите му, една от инициативите, която би спомогнала за преодоляването на затрудненията в осигуряване на доставките ина пазара на труда е за т.нар ниършоринг /nearshoring/. Това е проект, който обединява 14 двустранни камари в България, които си сътрудничат с Министерството на икономиката и Българската агенция за инвестиции.Целта е добро позициониране на страната ни в световния процес по връщане на производства у нас и в държавите от Централна и Югоизточна Европа.

Работата им е фокусирана в две направления –„Мехатроника“ и „Химическа индустрия“. В първото участват компании от автомобилната индустрия, автоматизацията, роботизацията, както и такива, свързани с информационните технологии. Вторият включва компании от секторите биотехнологии, химическата индустрия и фармацията.

Наред с автомобилната и ИТ индустрия, България трябва да  задълбочи развитието си в сфери като  биотехнологиите и фармацевтичната промишленост,където има сериозен потенциал за успешни инвестиции. През следващия програмен периодна Многогодишната финансова рамка /2021-2027 г. /, ЕС отделя  целеви средства за инвестиции именно в тези сфери. Затова е важно страната ни да не пропуска този шанс, а да се възползва максимално.