Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво е да си съпруга на дипломат

Нора Михайлова отваря врати между различни култури

Снимка: Facebook /Нора Михайлова

Да бъдеш съпруга на дипломат не е лека задача. Донякъде това е и призвание и мисия в осъществяването на връзката между различните култури. Така вижда ролята си Нора Михайлова, която освен, че представя страната ни в дипломатическите среди, поддържа тесни контакти с местните български общности в редица страни. Работи и като учител - доброволец към неделните български училища, занимава се с благотворителност - в Методистката църква в Александрия, във Вирджиния и в клуба за възрастни хора "Виктор Шемтов" в Израел. 

Пътешествието на Нора Михайлова по света преминава през Либия, Кувейт, Вашингтон, Сирия и Израел. Сега я откриваме в Йордания, където я отвежда службата на съпруга ѝ арабистът Димитър Михайлов. Самият той е започнал кариерата си в Радио България, а от юни 2019 г. е посланик на страната ни в Хашемитското кралство Йордания.

"В момента съм доброволка в неделното училище в Аман - разказва Нора Михайлова. - Когато човек има позитивно отношение към живота, винаги ще намери какво да прави. Организирахме учебния процес доброволно, с деца от смесени бракове между българки и йорданци. В момента имаме два класа, като аз водя втори клас. Надявам се, че по този начин ще дам възможност на тези деца да кандидатстват в български университети."

Впечатленията на Нора от българите по света са различни, а най-пресните и мили срещи са със сънародниците ни от Младона в Израел. Там я посрещат с Радецки марш и по стар български обичай с хляб и сол. Срещата им е много вълнуваща.

"И до ден-днешен пазя спомена за Бела и Хаим Ешкенази, за Бети Леон, за Роза. Те говореха с такова умиление за България. Езикът им беше запазен, чист. Винаги ще останат в сърцето ми тези българи, които милееха за българското и са запазили чист родния си език. В семействата си те са съхранили един прекрасен български език, още от 40-те години на ХХ век, когато се преселват в Израел. "

В личен план Нора Михайлова е онзи стълб в семейството, който поддържа връзката с родината. Допълва с български език и история знанията на двете си дъщери, които израстват в различни държави и се обучават по чужди образователни системи. От една страна допирът до различни култури ги обогатява, срещат се с различни хора. От друга, постоянната промяна на местоживеенето, ги лишава от дълготрайни приятелства.

Това, което Нора носи навсякъде, за да ѝ напомня за България, са българските подправки, които майка ѝ винаги ѝ купува, преди да отпътува за някъде:

"Когато видя подправките знам, че е дошло времето да се разделим отново - въздъхва Нора. - Това е най-тъжният момент. Взимам и пакет с мартеници и боя за яйца, естествено, за да уважим традициите. Винаги с мен е българският дух, където и да отида нося едно късче със себе си. "

Предстои ни още една среща с Нора Михайлова, в която ще разберем как сбъдва мечтата си да стане художник и защо вратите са любима тема в работите ѝ.

Снимки: Facebook /Нора Михайлова, Посолство на Република България в Йордания

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Теодор Борисов –Il grande lupo bulgaro на марионетките

Той вдъхва живот на кукли от дърво, ала именно те, захранени с енергията на създателя си, с невидими конци като в истински марионетен театър започват да направляват собствената му съдба. И всички заедно да сътворяват магична атмосфера, в която поезията,..

публикувано на 27.05.24 в 10:10
Мария Бакалова

Мария Бакалова на фестивала в Кан с рокля, рисувана от българка

Актрисата Мария Бакалова предизвика възхищение при появата си на тазгодишния Международен филмов фестивал в Кан. Българката присъства лично на премиерата на най-новия филм с нейно участие "Стажантът", определен от западните медии като едно..

публикувано на 21.05.24 в 16:40

Феникс Върбанов: Чрез изкуството бих искал да излекувам себе си и света от тежкото бреме на войните

Намираме Феникс Върбанов в привидното безвремие между две изложби; между уловената пулсация на времето, душата и сърцето и движението към новите идеи, от които ще се освободи нов дух; между имагинерното и едновременно с това физическо съжителство на..

публикувано на 13.05.24 в 11:50