Като на кино протича животът на Ефрем Чучков – един от многото позабравени герои в българската история. За него разказва правнукът му Явор Чучков, който се свърза с Радио България по повод 150-годишнината от рождението на пра дядо му, отдал живота си за свободата на Македония. „Но нека първо изясним понятието македонец. Тъй като и аз, подобно на още стотици хиляди наши сънародници, съм македонец. А това винаги е означавало българин от географската област Македония. Разбира се, и прадядо ми е бил българин от Македония“ – казва Явор Чучков и добавя:

Една от причините името на Ефрем Чучков да тъне в забрава, според правнука му, е че той е действал предимно в нелегалност и не е имал време да диктува мемоари, за да се прославя пред идните поколения. А и е бил твърде скромен човек! Но в същото време - непримирим, прагматичен и … своенравен. Благодарение на което успява да спаси оръжието на четниците на ВМОРО. „След младотурския преврат през 1908г., Яне Сандански нарежда на четите да предадат оръжието си на младотурците, подмамен от лъжливите имобещания, че щели да предоставят права на Македония. Ефрем Чучков обаче казва “Не, това няма да стане!“. Той събира оръжието на четите си и го складира на тайно място. Защото какъв революционер и борец за свобода си без оръжие?“ – разказва правнукът му.

По време на Балканската война, през 1912 година, с четата си от няколкостотин души, Ефрем Чучков освобождава Щип, Кочани и Щипската област, като пленява стотици турски войници. Знаейки че сръбската армия се придвижва към Щип,той установява импровизирана българска власт и решава да заблуди сърбите, като праща свои хора до Царство България да донесат 300 български военни шинела. С тях Чучков „облича” местните българи. И така сърбите спират настъплението си, защото от околните възвишения с биноклите си виждат в града да се разхождат хора в униформи на българската армия.

А за да подсили измамата, войводата им изпраща писмено „уведомление”, че в Щип са влезли български редовни военни подразделения и е установена българска военна комендатура. За да „легализира” документа, той нагорещява сребърна българска монета и с нея притиска хартията върху подписа си. Така, в писмото му до сръбското командване, се появява мъгляво подобие на печат, което свършва работа.

Междувременно пламенният войвода отправя писмена молба към българските управляващи да изпратят редовна войска като подкрепление, за да не бъде окупирана областта от сърбите. Ала отговорът, който пристига от Царство България е: „Ние няма да изпратим нито един войник при вас! Незабавно пращайте четите си да превземат Цариград! “

Правнукът на Чучков е убеден, че по време на Балканската война, управляващите подмамват българския народ, че искат да освободят Македония. „И българите тръгват масово и единно да освобождават своите братя. Но целта на властта била съвсем друга -  да завладее Солун, Одрин и Цариград.”

След Първата световна война Македония е окупирана от Сърбия. Верен на житейската си кауза, Чучков отказва да приеме всякакви високи постове в Царство България и тръгва да воюва с четата си срещу сръбската окупация на Македония.  Ала след поредица от неравни сражения с многочислените подразделения на сръбската армия, нашият герой получава тежки рани. Болен и сломен от несгодите на живота, умира в София на 1 октомври 1923г..

Днес Ефрем Чучков е малко познат в България. И макар че в София има улица на неговото име, биографията му е почти неизвестна на съвременниците ни.

Снимки: архив на Явор Чучков