Европейски  средства да не отиват при контролирани от правителствата медии, а ЕК редовно да оценява правителствената намеса и прозрачността при собсвеността на медиите. За това призоваха 553 евродепутати в специална резолюция за укрепване свободата на медиите. И въпреки, че резолюцията няма обвързващ елемент, тя е поредният европейски документ, който изразява загриженост за състоянието на медиите на територията на общността.

"Идеята на резолюцията е не просто да кажем какви проблеми има в Европа, а да намерим инструмент те да бъдат решавани. Амбицията е тя да стане основа на бъдеща законодателна рамка и решения, които ще бъдат приети от Европейската комисия" – обясни пред БНР евродепутатът Елена Йончева, съдокладчик от името на ПЕС. Голяма част от проблемите, посочени в доклада обаче, биха могли да бъдат разпознати в медийната среда в България.

„От една страна, аз като докладчик се опитах да прокарам и интересите на България, проблемите, които касаят медийната ситуация в страната ни. Но от друга страна, част от тези проблеми са налични и в Полша, в Унгария, така че има и неща, които ни обединяват. В самата резолюция съвсем умишлено не сме цитирали държавите”- поясни Йончева.

Тя изтъкна, че предложенията, които е направила, са намерили място в документ и са от изключителна важност за България.

„Първото е разпределението на средства от европейските комуникационни програми да не става от правителствата на държавите членки. Всички сме наясно, че по този начин се създават послушни и покорни медии, а когато една медия не е коректив на властта, тя на практика не може да извършва своите функции. За да се избегне разпределянето на средствата и от проправителствени граждански организации, те не трябва въобще да бъдат разпределяни от национални организации – казва Йончева.

Тази роля трябва да се повери на базирана в Европа организация, която има достатъчно подкрепа и доверие, спазваща всички журналистически критерии и стандарти.

"Сега очакваме от Европейската комисия конкретно законодателство и ако след него няма ясен резултат, битката ще продължи. Няма готови решения.Смятам, че това е едно много добро начало да се опитаме да регулираме медийната среда и да се откъснем от това 111-о място, това са обективни показатели за България" – категорична е евродепутатката, която е и бивш журналист, известна с видео репортажите си от горещи точки по света.

Стойностната, истинска журналистика няма съюзници в лицето на държавата, смята Йончева и припомня, че през 2006 година страната ни е била редом до Франция по свобода на словото. Сега статистиката на „Репортери без граници”, която ни определя 111 място, се оспорва от мнозина в България:

„Поради тази причина още миналата година ние настоявахме в докладите, които започват да се правят за България и за останалите членки, да бъде включен и обективен анализ на свободата на медиите. Да се прави мониторинг от структури, подчинени на Европейската комисия или ЕП, за да може управляващите в страната, независимо кои са те, да не оспорват констатациите.”

Евродепутатът подчерта, че в новоприетата резолюция се настоява да има фонд за подпомагане на разследваща журналистика. Предлага се разработване на европейско законодателство, което да защитава журналистите от съдебни дела, които целят да ги притискат, дискредитират или сплашват.

В документа се предупреждава, че свободата на медиите се влошава през последните години, а кризата с Covid-19 изостря проблема.

В пандемичната ситуацията журналистите все по-често отразяват онлайн събития, изискванията за дистанция пречат на прекия контакт и директното задаване на въпроси. В тази връзка се очакват конкретни законодателни мерки от ЕК, за да се осигури прозрачност на дейността на управляващите:

"Искаме държавите членки да гарантират достъпа на журналистите до информация, до парламентарни дебати, до депутати, до публични дебати и пресконференции. Искаме това да се превърне в закон, а не да е пожелателно".

Снимки: архив, БГНЕС