Блестящ изпълнител, обичан и всеотдаен учител, проф. Стефан Попов е сред най-известните имена в света на класическата музика.

През последните четири десетилетия преподава в Guildhall School of Music and Drama в Лондон, а преди това (до 1977 г.) – в САЩ, Boston University и England Conservatoire, където оглавява департамента по виолончело.

 Печелил е награди от най-реномираните конкурси за инструменталисти, а през 2008 г. е удостоен с титлата Chevalier du violoncelle (Кавалер на виолончелото) в Мемориалния център за виолончело на Eva Janzer.

Казва, че от най-ранна възраст получава непоискани и неочаквани подаръци от живота: „Дори да положа всички усилия, винаги се случва нещо различно от моите представи. При това винаги е за добро.“

Роден е на 4 април 1940 г. в гр. Лом, сравнително малък град, разположен на брега на р. Дунав. От малък свири на пиано, а когато е на 12 г. Йордан Гаврилов, виден наш цигулар и педагог, настоява да започне уроци по виолончело, за да попълни местния оркестър.

Скоро талантът на момчето впечатлява всички и семейството решава да го изпрати в София. На 14 г. е приет в Интерната за даровити деца (съществувал 6 години), по-късно завършва Националното музикално училище. По препоръка на композитора Дмитрий Кабалевски, който чул негово изпълнение по време на гостуването си в София, младият изпълнител кандидатства за обучение в Московската консерватория. Там първо е в класа на Святослав Кнушевицки, след това продължава при големия Мстислав Ростропович.

„Благодарен съм на всички свои учители, но той е човекът, който най-много повлия и оформи музикалния ми светоглед“, споделя проф. Попов. През 1966 г., като финалист на Международния конкурс „Чайковски“, печели медал и награда от Съюза на съветските композитори за изпълнение на руска музика.

През годините е записал множество компактдискове. Сред тях е авторската му преработка за виолончело на цигулковия концерт от Бетховен, по повод 200-годишнината от първото изпълнение на творбата. Казва, че е направил това, за да компенсира донякъде факта, че гениалният композитор не е написал концерт за виолончело.

„Исках да изнеса концерт през април, когато е рожденият ми ден – пояснява проф. Попов пред Радио България. –  Знаем какво се случи с плановете ни – всички концерти, спектакли и пр. бяха отменени, а хората на изкуството пострадаха изключително много.  Моя ученичка, Натали Нейкова, реши, че непременно трябва да направим фестивала, за който отдавна имам идея, тя стана и негов артистичен директор. Беше подготвен проект, финансира го Министерството на културата. Васил Къркеланов, основател и директор на фестивала, намери много приятна зала – в столичната галерия „Порт“рети". Той засне концертите, осигури онлайн излъчване и т.н. Исках участниците да получат по-широк поглед върху съвременното виолончелово изкуство и затова поканих представители на две различни школи – руската и френската. В последния момент се оказа, че Родин не може да пътува и проведе уроците онлайн. Аз също преподавах и на живо, и чрез различни платформи. Някои от участниците от години посещават майсторските ми класове, познавам ги от деца. Имаше студенти и ученици от Сърбия, Мексико, Германия, България… Сред най-малките се явиха изключително талантливи български деца, за които това беше голямо събитие. Сигурно след 20-ина години ще си спомнят как е започнала кариерата им. Първата вечер изнесох концерт, заедно със Сергей Редкин – млад пианист, заменил моя дългогодишен колега Божидар Ноев, който също в последния момент се оказа, че не може да пътува. Сергей се справи блестящо със сонатите на Бетовен, независимо от краткото време за репетиции. Ще запомним и вълнуващия рецитал на колегата от Франция Мишел Страус.“

Проф. Попов е щастлив и горд с тримата си сина, с порасналите си възпитаници, пръснати по света, с настоящите си студентите си в Гилдхол, макар че през последните години работи с по-малък клас. Енергия и вдъхновение му носят и многобройните майсторски класове, които е имал по света и които продължава да провежда у нас вече 30 години. Благодарение на тях млади челисти от цял свят са имали възможност да открият очарователни български кътчета – възрожденската Трявна, красивата Витоша, Бургас и морето, родния му Лом, където е реставрирал фамилната къща и всяка година един от майсторските класове е там.

Сред най-важните ценности за професора са ненасилието и обикновената човешка радост. А на въпроса има ли нещо, което все още иска да даде на своите ученици отговаря: „Да! Искам да ги убедя, че трябва да свирят с лекота. Много е важно да няма напрежение, а радост и лекота. Това удължава професионалния живот и радостта да свириш любимата си музика, независимо от годините.“