Тя се казва Рита Санчес Йорданова, но всички в Козлодуй й викат Филипина. Защо ли? Защото е единствената филипинка в града. Освен това е млада, красива, с дълга до кръста коса и любопитна. Иска да опознае възможно най-добре новата си родина. Дори си е направила влог, в който качва видеа от преживяванията си в България.

Филипина пристига тук преди две години, заедно със съпруга си, който е българин. Разказва за първите си впечатления: „Беше есен, а Филипините са тропическа страна, ние нямаме 4 сезона. И всичко много ми хареса! Природата, къщите, църквите бяха точно такива, каквито си ги спомнях от детските филмчета. И си казах – това е приказна страна!“.

В началото обаче признава, че е имала тежък период, заради езиковата бариера. Днес Филипина говори сносен български, живее в Козлодуй, обича да се разхожда край река Дунав и дори пътува сама из страната. „Обичам да наблюдавам хората във влака как четат книга. Това не е обичайно при нас, във Филипините. Е, пътищата ви не са добри, но хората са приветливи. Все ме разпитват, искат да чуят моята история.“

А животът й, преди да дойде тук, определено не е бил „песен“, намеква Филипина. Момичето е живяло дълго време в бедно филипинско селце, а после в Манила, и както казваме у нас „знае 2 и 200“:

„Не ми харесва негативното отношение на българите. Някои хора се чувстват нещастни, че живеят в България. Те ми казват: “Какво правиш тук, имаш приказна страна. Защо с мъжа ти не заминете другаде, ще живеете по-добре“. Но тези хора не подозират как аз съм живяла във Филипините – казва Филипина. – Това да си в пренаселено от хора място с мръсен въздух, особено в Манила, е непоносимо! Да, всеки си има своя съдба и цели, но някои си мислят, че като притежават скъпи маркови обувки са по-щастливи. За мен обаче да имаш покрив над главата и хляб на масата са неща, които ме изпълват с благодарност всеки ден“ – откровена е тя.

А сравненията между българи и филипинци са неминуеми. „Вие сте много независими хора! Тук като станеш пълнолетен, можеш да се отделиш от родителите си и сам да взимаш решения. Нашата култура е ориентирана изцяло към семейството. Винаги се съобразяваш с мнението на близки, роднини, дори и в късна възраст.“ Освен това, в очите на Филипина българите сме работохолици и много дейни хора. „Вие непрекъснато с нещо се занимавате и обичате да пътувате, затова сте все заети.“ Това, според нея, обяснява защо като седнем на маса, ставаме приказливи. При тях не е прието да говориш, докато да се храниш. „Просто само тогава ви остава време за общуване“ – заключава Филипина. 

Освен, че е влогърка, красивата филипинка е и много добра готвачка. Признава, че е голям фен на българската кухня. Върти баници и кюфтета за чудо и приказ, сама си прави лютениците и киселото мляко. „Мъжът ми не може да повярва как съм се усъвършенствала в българските ястия, та и на вкус ги докарвам 1:1 !“ – шегува се Филипина. Харесват й нашенските подправки, като чубрица и кимион, които ги няма във Филипините. И все пак, какво е най-незабравимото й преживяванте от България?

„Най-вълнуващото преживяване тук е снегът! Първият ми допир със снега! Защото аз прекарах 30 г. от живота си в тропическа страна.  У нас хората  пътуват до Корея или Япония, само за да видят снега. Но аз нямах тази възможност. Така че тук, в България, преживях нещо неописуемо“.

Да се радваш на малките неща в живота, да обичаш, да бъдеш благодарен и смирен. Това е философията на младата азиатка, открила щастието си край Дунав, на другия край на света. Чудесно послание в навечерието на светлите празници!

Можете да нагласите настройките за автоматичен превод на You Tube, за да проследите разговора на Филипина Йорданова с нашия репортер след 5-та минута: