Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Футурологът доц. д-р Мариана Тодорова пред Радио България

Пандемии и технологична сингулярност – бъдещето вече започна

Изпратихме 2020 г. с облекчение, но и с надежда за светъл лъч в тунела. Пандемията с Covid-19 е не само предупреждение, но и шанс на човечеството да се подготви за още по-сериозни бедствия, алармират учени. Някои от тях вече се задават. Като глобалното затопляне - според мнозина то е виновник за разпространението на инфекцията.

Какво да очакваме в близкото бъдеще?

През последната година човечеството е осъществило огромен скок в развитието си. Но дали е за добро? Покрай наложения локдаун милиони се прехвърлиха във виртуалния свят, а изкуственият интелект се превърна в основен фактор в ежедневието ни. Интернет, нови и нови приложения в смартфоните ни, 3D принтиране на органи, дизайнерски деца, умни автомобили… ние вече живеем в бъдещето.

Социалните медии с техните алгоритми ни вкараха в капана на т.нар. ехо стаи /echochambers/ в стремежа да предлагат търсеното от нас съдържание. „Въпреки че плуваме в море от данни, мрежата ни поднася селектирана информация, която затвърждава собствените ни възгледи. Това на практика ни лишава от плурализъм и допринася за разпространението на фалшиви новини и конспиративни теории“ – казва доц. д-р Мариана Тодорова от БАН, която е единственият футуролог у нас.

Трудно се прогнозира бъдещето. Събития, като падане на метеорит, среща с извънземни, земетресения и други са непредвидими. Затова пък са в състояние да обърнат на 180 градуса съдбата на човечеството. Футуролозите ги наричат „черни лебеди“.

Пандемията с Covid-19 обаче не е „черен лебед“.

Причината? От години учените предупреждават за подобна опасност. В близко бъдеще, според тях, можем да очакваме още по-опустошителна инфекция.

„Редуването на състояния на локдаун с отменянето му до овладяването на вируса води до дълготрайни промени в психиката. Ние сме лишени от най-човешките си преживявания. Изолацията, навлизането на технологиите, фалшивото усещане че сме навсякъде и че продължаваме да живеем пълноценно, но без да го правим сетивно с телата си - пътувайки, общувайки очи с очи с хората, това води до травматичен стрес“ - казва доц. д-р Тодорова.

Снимка: Иван Русланов

Изкуственият интелект е на път да повлияе на нашата човешка същност.

Той започна да заменя много професии, може да пише статии, да рисува и дори да композира музика. През 2020 компанията на Илън Мъск постави началото на опити за сливане на човешкия мозък с облачна система чрез електромагнитни наночастици. Наближава ли моментът, в който ще се слеем с машините и те ще започнат да ни … контролират?

„Проектите върху които се работи понастоящем, целят да достигнат до един общ генерален, супер изкуствен интелект – обяснява доц.Тодорова.– Такъв, който би развил мислене, т.е. би имал самосъзнание за себе си, като отделна единица и би бил същност, конкурентна на нас. Това е т.нар. точка на сингулярност /singularity/. Учените казват, че това ще се случи към 2040-50 г.“


В близко бъдеще основната дилема пред човечеството ще е от чисто етично и философско естество.

„Защото ние се опитваме да създадем същност като нас, която не е преживяла еволюция, не е биологична. Сега е времето да решим дали да развиваме изкуствен интелект, като комплекс от услуги в медицината, в образованието, в упражняването на професиите, в космическите науки. И не е ли по-добре да ограничим работата по създаване на общ интелект, подобен на нас. Защото в противен случай ние не бихме могли да овладеем ситуацията“ - каза в заключение доц. д-р Мариана Тодорова.

Илюстрации: Pixabay

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България днес - 1 ноември 2024 г.

В "България днес" на 1 ноември слушайте з а измеренията на будителството и за личността на будителя – анализ на доц. д-р Морис Фадел от Нов български университет. Спомняме си и Христо Цокев, останал в историята на..

публикувано на 01.11.24 в 19:00

Няма информация за пострадали българи при инцидента в Нови Сад

В българското посолство в Белград няма постъпили данни за пострадали български граждани при срутването на навес на жп гара в Нови Сад, съобщиха от външното ни министерство. Телата на осем души са извадени от развалините, а над 30 души са..

публикувано на 01.11.24 в 17:35

Трима конституционни съдии бяха излъчени от квотата на президента и на върховните съдии

Две от трите власти, които избират членовете на Конституционния съд, определиха новите представители в най-висшия съдебен орган. Професорът по финансово право Сашо Пенов и Невин Фети, правен съветник на държавния глава, бяха излъчени от..

публикувано на 01.11.24 в 16:34