Така определя себе си Росица Димитрова – травъл блогър, фотограф и …мечтател. Нейният авторски блог грабна приза на тазгодишните награди на Министерството на туризма в категория „интернет блог“ със статията „43 идеи за разходки край Варна“.

А защо Варна ли? Защото това е родният й град, познава го като петте си пръста. „В поста се спирам на любими места в околностите, които не са много известни. Като например самотното параклисче край с. Падина или солниците край Провадия от 5 600 г. пр. Хр., и още много тайни кътчета“ – казва Роси. Младата приключенка  живее и учи в Испания, после известно време в Германия. Но през 2012-та се завръща в любимата ѝ Варна. „Прибрах се у дома и съм много щастлива от този избор“ – твърди тя. Междувременно не спира да пътува, да „щрака“ с фотоапарата и да споделя впечатленията си в англоезичния й блог, който вече излиза и на български, както и в Инстаграм. 

Признава, че белязаната от пандемията 2020 г. е била повод да се отдаде изцяло на своята страст – да шпионира Луната и да гони звездите с обектива. От години Роси се занимава почти професионално с фотография. Нейните снимки ни пренасят в далечни, необятни светове и ни карат да мечтаем. Готова е да прекара цяла нощ сама на някое отдалечено от градове и села място, вторачена в небето, само и само да улови с обектива перфектната звездна конфигурация.

„Всичко става със сериозно предварително планиране - разказва Роси. Трябва да е новолуние или Луната да не е изгряла, да се отиде достатъчно рано, преди залез и да се изчакат няколко часа преди Млечният път да изгрее с неговото ядро, тъй като нощното небе се движи. Трябва ти хубава техника, с подходящ обектив с отворена бленда.“

Къде в България нощният небосвод е най-ярък ?

Най-близо до звездите са Родопите, категорична е Роси. Там небето е кристално, а звездите са на ръка разстояние. Същото важи и за Белоградчишките скали и за Северното Черноморие и най-вече Дуранкулак и Тюленово. Това са любимите й места за звездолов. Според нея не съществува „перфектната снимка“ – тя е просто блян, мечта, която не ти дава мира. Признава, че една експедиция под звездното небе й отнема поне 5-6 часа престой на отдалечено от цивилизацията място. „Обикновено планирането ми отнема часове, а обработката  – поне един ден!“ – казва Роси. А какво да кажем за Луната?

„ С Луната е даже още по-трудно, защото там при планирането се изисква още по-голяма прецизност - до сантиметър да си застанал на правилното място. Това е необяснимо за мен удоволствие и ми носи огромно удовлетворение. Но трябва все пак да имаш и някакви познания по астрономия, свързани с движението на нощното небе. Покрай Луната трябваше да навляза в детайли – кога и откъде изгрява, как се движи през лятото и през зимата. Сега през зимата ядрото на Млечния път не се вижда, ще започне да се вижда чак в края на януари.”

Заговори ли за звездите и луната, гласът на Роси се променя, а очите й придобиват особен блясък. Няма търпение да отминат ограниченията покрай Covid-19, защото вече има план. Избрала си е индонезийския остров Комодо, като поредната звездна дестинация с кристален въздух и сияйно небе. А отвъд звездния небосвод се крие вечният човешки стремеж към истина и съвършенство.

Снимки: Росица Димитрова