Тази година Коледните и Новогодишни празници ще протекат по-различно отвсякога. С това 2020-та няма да изневери на стила си до последно да ни изненадва. Един от задължителните елементи на за този период от годината - коледните партита, сега отсъстват от списъка със задължения, които трябва да изпълним. Възможностите за пълноценно и спокойно потапяне в коледния дух извън дома също са по-малко, заради ограниченията, свързани с пандемията от Covid-19.
Традиционните вече и у нас Коледни базари отново отвориха врати, но в по-ограничен мащаб и с някои нови условия. За да се избегне струпването на много хора на едно място, консумацията на различните деликатеси, предлагани по щандовете им, трябваше да се състои извън уютното пространство на базара. Задължителното носене на маски и спазването на необходимата дистанция, бяха сред важните мерки, които посетителите им трябваше да спазват.
Изпитанията, пред които ни изправи изминаващата година, ни накараха да обърнем много по-сериозно внимание на семействата си и връзките помежду ни. В този смисъл, предстоящата Коледа ще ни напомни истинското си значение на празник на семейния уют и хармония. За разлика от други години, някои семейства ще останат разделени, тъй като немалко българи в чужбина са отложили или отменили своето традиционно завръщане в родината за празниците. Така, макар да е малко тъжно, някои от местата на коледната трапеза в не един български дом, ще останат празни, а притежателите им, ще бъдат част от празничната вечеря само виртуално.
Виртуално или не, събрани около трапезата, семействата ще се насладят на празничните ястия, важна част от които са и различните сладки изкушения. И докато в Европа за класическо коледно лакомство се смятат канелените, медени или джинджифилови сладки, то в България празниците не могат без някои традиционни тестени печива и сушени плодове, под формата на ошав.
Царицата на празничната трапеза е баницата. Тя има различни превъплъщения - като предястие със солена плънка, или с плодове и сладък сироп, поднасяна за десерт. Сведения за ранната история на печивото почти липсват, но можем да сме убедени, че то се е консумирало по нашите земи от векове и днес баницата присъства на почти всяка българска празнична трапеза.
В различни райони на страната ни се правят разновидности като клин /с ориз – в Родопите/ или зелник /със зелена плънка - лук, праз или зеле - в района на Самоков/. Те се срещат и при други славянски народи - украинци, руснаци, сърби, македонци.
Новогодишната баница пък е още по специална, защото се приготвя за първите часове на новата година. Между фините точени кори се поставя плънка от масло, сирене и яйца. Там се скриват и специално подготвени късметчета от дрянови пъпки, наречени за здраве, късмет, трудолюбие, успех в учението и пр. Важно е всеки член от семейството да си вземе по парче, за да види какъв ще бъде късметът му през новата година.
Разбира се, най-желаният късмет е здравето. 2020-та ни доказа, че то е най-важно, но научихме и друго – осъществяването на намеренията ни, невинаги зависи изцяло от нас. Затова, вместо да се разочароваме, е по-добре да помечтаем. Това все още е безплатно, а и ще ни помогне поне за кратко да изгоним умората, самотата и неудовлетворението, натрупани през изминалата година. И да влезем в новата по-смирени, по-добри и изпълнени с надежда.
Снимки: БГНЕС, Ани Петрова
Днес отново е денят Арифе, който предхожда всеки байрам, без значение дали е Рамазан или Курбан байрам. Мюсюлманите днес отдават почит на починалите си близки, като във всеки дом жените месят тесто, от което се правят мекици и се раздават на..
Международен фестивал "Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" се открива днес и ще продължи до 16 юни. В събитието, с организатор Сдружението за исторически възстановки "Филипопол" се очакват участници от България,..
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..