И до днес българите не забравят на всяка Коледа да поставят на елхата поне по една нова играчка, тъй като вярват, че това носи здраве и късмет. Първоначално по нашите географски ширини хората украсявали дръвчето с ябълки, орехи, пуканки и разноцветни хартиени гирлянди, а по-късно се появяват и стъклените играчки. Елхата се превръща в един от най-важните и обичани символи на следосвобожденска България, когато ритуалите за Коледа и Нова година започват да се европеизират.
Неделима част от празника стават европейските балове, изпращането на картички с благопожелания за здраве, щастие и любов и, разбира се, подаръците, на които най-много се радват децата. Дългоочаквана част от коледно-новогодишната магия са и появилите се искрящи в небето „огнени играчки”, както тогава са наричали зарята.
За да разберете чие дело е първата голяма частна коледна елха в столицата и кога коледното дръвче навлиза масово в градския бит у нас, прочетете публикацията Кога грейва първата коледна елха в България? от колекцията на Радио България.
Редактор: Десислава Семковска
На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..
На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..
Точно преди една година Българската православна църква учреди нов празник в църковния ни календар – Прославление на светите мощи на св. патриарх Евтимий Търновски . Според църковни източници, последният български патриарх преди падането на..