Десетки са хората, писали за София. Град, който „расте, но не старее”. Град, пълен с традиции, пазещ спомена за отдавна отминали времена. Град, който се развива и бързо се превръща в модерна европейска столица. Но една нова, необичайна книга дава друг поглед върху историята и архитектурата на една от най-древните столици в Европа. Тя е плод на многогодишния труд на архитекта Тодор Войников. Какво я отличава от всички други издания?

Работата по книгата „Драски по софийските работи” започва през 2004 г. Тодор Войников създава труда си върху паус (оризова хартия). Впечатляват невероятната прецизност, с която са начертани сградите и улиците, както и изящният почерк на текстовете, част от които представляват цитати и размишления на автора. Повечето рисунки са копия на снимки или съществуващи изображения, а основната идея е да се "реконструира" София от миналото и да се покаже как е изглеждал градът в различните периоди от развитието си.

„Книгата може да се раздели най-общо на две части: преди Освобождението (1878 г.) и след него – обяснява авторът. – Като структура градът е отражение на две империи – Римската (по-късно Византийската) и Османската. Между римската и османската София няма нищо общо, това са два различни града. Пресъздал съм триизмерно как са изглеждали те. След Освобождението се появява типичен град, строен по европейски модел. И също съм се опитал да създам едно триизмерно изображение от птичи поглед, как е изглеждала София по това време.”

Втората част на книгата се състои от четири групи – домове на прочути българи; известни в миналото заведения – ресторанти, кафенета и сладкарници, които са били център на социалните контакти; една част е отделена на площад „Св. Неделя”, а друга е посветена на улица „Раковски”. Книгата разказва и за някои от най-забележителните събития и личности, свързани със столицата.

„Всъщност, цялата книга е насочена към неща, които вече не съществуват – уточнява Тодор Войников. – Има и няколко допълнителни теми, например, за невъзможността да се възстановят изгорелите куполи по време на войната, засегнат е проблемът с паметниците. Особено наблягам на значението на центъра, като основен носител на облика, на паметта на града.”

Архитектът разказва, че силно влияние му оказва книгата на Димо Казасов „Улици, хора, събития”.

„Осъзнах, какво е преживяла София. Бомбардировките на централната част през 1944 г. разрушават улиците, но всъщност разрушенията продължават и много след това, до 1970 г., защото планът за изграждане на софийския център съдържа унищожаване на ключови сгради – Двореца, Природонаучния музей, Военния клуб. Преди това, през 1963-1964 г. в международния конкурс за центъра на София е предложено премахването на църквата „Св. Неделя” и джамията „Баня Баши”. Това породи в мен реакция на проучване, запазване, стремеж към реставрация, нещо като възкресение. С хората също се случиха някои неприятни неща. Част от българският елит беше съсипана, пожертвана. И не случайно книгата се напълни с хора – в нея има 800 наши съграждани, столичани, някои пришълци, които обаче са свързани с града.”

В тази книга всеки ще намери нещо за себе си, в зависимост от личните предпочитания и това, което вълнува отделния човек.

„Градът не може да бъде едно струпване само на камъни, тухли и дърво. Той трябва да е част от нашата култура, от емоциите ни. Искам гражданите, които свързват града с важни неща от морален характер, които носят в сърцето си, да видят примерите за това, как градът започва да се одухотворява” – казва Тодор Войников.