С Новата година във Виена ще отвори врати първата библиотека с български детски книги. Така, във въображаемия свят на родните класици, децата ще съпреживяват приказни истории от нашите земи, а чрез литературния изказ неусетно ще обогатяват знанията си по майчин език.
250 тома, дарени от сънародници в Австрия и в България, ще очакват през януари децата до 14 години в библиотеката. Преди да дойдат да си вземат книга, малките читатели ще могат да я изберат в специално създадената виртуална библиотека. Елин Пелин, Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Йордан Радичков са само някои от авторите, които ще им разкриват богатството и тайните на българския език.
“Много от семействата, които живеят във Виена, биха искали децата им да говорят български – разказва Евдокия Цветичова, един от създателите на библиотеката. – Оказва се, че малкото на брой неделни училища не успяват да запълват езиковите дефицити. Затова и с Петя Райс решихме да направим библиотека в сградата, където се помещава нейната детска градина. Родителите посрещнаха идеята ни изключително топло, поеха я присърце и започнаха да работят с нас.”
Според официалните данни на виенската община в града живеят 20 700 българи. Сънародниците ни обаче предполагат, че броят им е много по-голям, а децата достигат около 4 хиляди. Повечето малчугани посещават неделни училища и говорят майчиния си език, но има и такива, които трудно се оправят на български и не могат да четат. Затова и създателите на библиотеката предвиждат да основат детска градина, която да се посещава веднъж седмично.
“Идеята е това да не бъде само библиотека, но и център, в който децата по интересен за тях начин – най-вече чрез игри, да имат досег до българските култура, език и изкуство – продължава Евдокия Цветичова. – В момента българчетата не разполагат със свое средище, в което да се виждат и да се запознават помежду си. Във Виена обаче се срещат организации, занимаващи се много активно с култура, с кино, канят писатели. Ние ще се свържем с тях и ще работим заедно, още повече че това не е инициатива, подета само от една организация, а е отворена за всички.”
Една от предстоящите задачи пред основателите на библиотеката е да установяват контакт с българските издателства, за да обогатят книжния фонд. А в по-далечен план предвиждат сътрудничество с неделните училища, срещи с писатели, литературни премиери.
Заради строгите мерки срещу разпространението на коронавируса в страната някои от идеите може да се наложи да почакат. “Това е дългосрочна инициатива”, подчертава с визия за бъдещето Евдокия Цветичова. Защото “българската култура и българският език трябва да живеят навсякъде, независимо дали става дума за Австрия, Америка, Австралия”. Българското трябва да остане, тъй като приндлежи на всеки един от нас, добавя тя.
Снимки: личен архив
В деня на българските избори, 27 октомври, в далечна Аржентина, в столицата Буенос Айрес се организира и празникът "Аржентина чества България“. Ружка Николова, председател на Аржентинско-българската фондация в Буенос Айрес, разказа повече за тази..
Няма точна статистика за броя на българите в Израел. Смята се, че българските евреи, преселили се там от страната ни са около 50 000. Независимо от броя им, както и в други държави по света, част от сънародниците ни са изключително задружни, за което..
Сънародници отбелязаха с тържество първата година от засаждането на български рози в парка “Куинс Гардънс” в лондонския квартал Бромли. Цветята са дарени от българите в Лондон, съобщи на сайта си Посолството на България във Великоритания...