Божана Татарска вярва в съдбата и следва онези малки камъчета, които я водят по собствената й пътека. И макар днес да се нарежда сред утвърдените модни фотографи в света, не скъсва връзката с момичето с кубинки, мешка и зацапано с мастило чело, което случайността завежда на кастинг за модели, за да очарова със своите непринуденост и красота.
На осемнайсет Божана се озовава в модната столица Париж и не след дълго лицето й започва да украсява списанията, ковящи законите за облекло, вкус и стил. Прочути дизайнери пък я обличат в безбожно струващи тоалети на дефилетата си въпреки по-ниския й ръст. Така в портфолиото й влизат корици на “Вог”, “Ел”, “Мари Клер”, “Мадам Фигаро” и участия в ревюта на модни величия като Пако Рабан, Исей Мияке, Кензо, Живанши.
Блясъкът на прожекторите и светкавиците на фотоапаратите следват Божана, в която и точка на света да се озове. Тя обаче си дава сметка за деня, в който светлините ще угаснат, и записва Изкуство и комуникации в Сорбоната. Междувременно все по-често посяга към фотоапарата, насърчавана от приятел фотограф. Първата си камера купува в Токио, а за модели използва естественото си обкръжение от манекени.
През 2006 г., когато животът й на модел вече остава спомен, изпълнява първата си поръчка – корица на португалския “Ел”. И в творчеството й се появява една червена нишка, както я нарича, която неизменно води към темата за смъртта. Знакова остава фотографията й на млада жена, чиито крака висят от висок клон, загатваща импулса за земния край, но и за възраждането и новото начало.
“Днес имам предпочитания към лица и портрети, защото обичам срещата с другия човек, но изживявам същото усещане и снимайки един камък, един пейзаж или една ябълка – казва фотографката. – В работата си не се опитвам толкова да утвърждавам образа, а по-скоро да стана свидетел на неговата другост, на това че той е едновременно нещо познато и странно. Стремя се също така да постигна интензивност, тъй като именно тя вълнува и може да ни помете. Добрата фотография обаче не се обяснява – когато един артист започне да става съзнателен в работата си, интензивността намалява и изкуството се превръща в декорация или в политически дискурс.”
В момента Божана Татарска завършва проект, останал векове наред табу в изкуството, което иначе обича да интерпретира голото тяло – това на току-що родилата жена. Надява се през март да осъществи начинанието си под формата на книга и изложба.
“Проектът по-скоро изучава състоянието на психиката и духа на току-що родилата жена – разказва Божана Татарска. – Така че той не е чисто визуален и пластичен, за да се покаже голото тяло, а е съпроводен с думите на тези жени. Самата аз си задавам въпроса защо темата продължава да бъде табу, защо има толкова неказани неща. Много Богородично е да поставиш в скута на една току-що родила майка нейното дете. Въпросът обаче е как тя изглежда сама пред себе си – онова своеобразно вглеждане в огледалото чрез фотографията, когато детето го няма като защита или извинение. Именно тогава на преден план излиза жената като идентичност и изникват въпросите коя е тя, как възприема своето тяло и сексуалност, чувства ли се желана или желаеща, привличаща или привлечена.”
За изминалата година, белязана от неизвестност, страх и смърт, Божана Татарска казва, че наново я е свързала с любовта й към фотографията, тъй като е можела да излиза на лов за кадри в любимия си Париж, без да бъде професионално свързана. Надява се през Новата година хората да проявят солидарност, включително и към събратята си, които ще се озоват гладуващи на улицата. “Всички имаме един живот и единственото красиво, което ще оставим след нас, са връзките ни с другите хора”, казва тя. Но не само към семейството и приятелите, а и опазването на околната среда и на всички важни за нас неща.
Снимки: bojanatatarska.com, Instagram /bojanatatarskaphotographyПрез 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) . В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..