Божана Татарска вярва в съдбата и следва онези малки камъчета, които я водят по собствената й пътека. И макар днес да се нарежда сред утвърдените модни фотографи в света, не скъсва връзката с момичето с кубинки, мешка и зацапано с мастило чело, което случайността завежда на кастинг за модели, за да очарова със своите непринуденост и красота.
На осемнайсет Божана се озовава в модната столица Париж и не след дълго лицето й започва да украсява списанията, ковящи законите за облекло, вкус и стил. Прочути дизайнери пък я обличат в безбожно струващи тоалети на дефилетата си въпреки по-ниския й ръст. Така в портфолиото й влизат корици на “Вог”, “Ел”, “Мари Клер”, “Мадам Фигаро” и участия в ревюта на модни величия като Пако Рабан, Исей Мияке, Кензо, Живанши.
Блясъкът на прожекторите и светкавиците на фотоапаратите следват Божана, в която и точка на света да се озове. Тя обаче си дава сметка за деня, в който светлините ще угаснат, и записва Изкуство и комуникации в Сорбоната. Междувременно все по-често посяга към фотоапарата, насърчавана от приятел фотограф. Първата си камера купува в Токио, а за модели използва естественото си обкръжение от манекени.
През 2006 г., когато животът й на модел вече остава спомен, изпълнява първата си поръчка – корица на португалския “Ел”. И в творчеството й се появява една червена нишка, както я нарича, която неизменно води към темата за смъртта. Знакова остава фотографията й на млада жена, чиито крака висят от висок клон, загатваща импулса за земния край, но и за възраждането и новото начало.
“Днес имам предпочитания към лица и портрети, защото обичам срещата с другия човек, но изживявам същото усещане и снимайки един камък, един пейзаж или една ябълка – казва фотографката. – В работата си не се опитвам толкова да утвърждавам образа, а по-скоро да стана свидетел на неговата другост, на това че той е едновременно нещо познато и странно. Стремя се също така да постигна интензивност, тъй като именно тя вълнува и може да ни помете. Добрата фотография обаче не се обяснява – когато един артист започне да става съзнателен в работата си, интензивността намалява и изкуството се превръща в декорация или в политически дискурс.”
В момента Божана Татарска завършва проект, останал векове наред табу в изкуството, което иначе обича да интерпретира голото тяло – това на току-що родилата жена. Надява се през март да осъществи начинанието си под формата на книга и изложба.
“Проектът по-скоро изучава състоянието на психиката и духа на току-що родилата жена – разказва Божана Татарска. – Така че той не е чисто визуален и пластичен, за да се покаже голото тяло, а е съпроводен с думите на тези жени. Самата аз си задавам въпроса защо темата продължава да бъде табу, защо има толкова неказани неща. Много Богородично е да поставиш в скута на една току-що родила майка нейното дете. Въпросът обаче е как тя изглежда сама пред себе си – онова своеобразно вглеждане в огледалото чрез фотографията, когато детето го няма като защита или извинение. Именно тогава на преден план излиза жената като идентичност и изникват въпросите коя е тя, как възприема своето тяло и сексуалност, чувства ли се желана или желаеща, привличаща или привлечена.”
За изминалата година, белязана от неизвестност, страх и смърт, Божана Татарска казва, че наново я е свързала с любовта й към фотографията, тъй като е можела да излиза на лов за кадри в любимия си Париж, без да бъде професионално свързана. Надява се през Новата година хората да проявят солидарност, включително и към събратята си, които ще се озоват гладуващи на улицата. “Всички имаме един живот и единственото красиво, което ще оставим след нас, са връзките ни с другите хора”, казва тя. Но не само към семейството и приятелите, а и опазването на околната среда и на всички важни за нас неща.
Снимки: bojanatatarska.com, Instagram /bojanatatarskaphotographyDe Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..