Писателката Анна Каменова “захапва” едва шест години от революционния 19-и век – достатъчни, за да я изпълнят с борбеност и родолюбие, които ще носи до последния си дъх. “Умната, властна и волева баба Груевица” ще я въведе в патриархалните традиции на копривщенския род, баща й акад. Михаил Маджаров като политик ще я направи свидетел на вземането на съдбоносни решения за родината, а съпругът й проф. Петко Стайнов ще разшири още повече нейния богат кръгозор.
В ранната си младост родената през 1894 година в Пловдив Анна живее в Лондон и в Петербург, където баща й е пълномощен министър, а самата тя посещава лекции по литература и отваря сетивата си за историческото минало и вечното изкуство.
При поредното преиздаване на романа “Война и мир” преводачът му Михаил Маджаров, възлага на дъщеря си Анна да прегледа някои страници и да нанесе поправки. “Изискваше се голяма дързост след това стремително въвеждане в литературата да почна и аз да творя“, признава тя, добавяйки: “Но желанието все повече напираше и женските образи в световната литература продължаваха да се редят пред моя търсещ поглед“.
Междувременно Анна записва право в Софийския университет и там се запознава с бъдещия си съпруг - известния юрист и общественик Петко Стайнов, който я насърчава да развива литературните си умения, съзирайки усета й към проблемите на съвременната жена. Първите си стъпки бъдещата писателка прави в новото списание “Златорог”, а след това завежда рубриката “През световния прозорец” във вестник “Родна реч”.
Дебютният роман на Анна Каменова излиза през 1930 г. Критиката посреща добронамерено “Харитининият грях” – родило се е зряло художествено произведение със сложна тематика и идейна насоченост. Последват още два романа, вплитащи в тъканта си психологията на жената и емоционалните й дълбини.
С утвърждаването си в професията писателката започва да получава покани за срещи и конференции и често пътува до различни държави.
“Пътуването винаги ме е привличало, независимо дали ще бъде до язовира Искър или до Бомбай – казва тя. – Колкото и да е различно въздействието от две подобни пътувания, за мен те са били еднакво полезни и вдъхновяващи. Когато пишех романа “Близо до София”, аз много често посещавах язовира и оставах там всеки път по няколко дни. Сближих се с хората и заживях с техните радости и тревоги. Растеше язовирната стена и заедно с нея растяха хората. Това беше един от първите големи строежи в нашата страна.”
С богат на образи, чувствен и изтънчен изказ Анна Каменова описва и пътешествието си със своя съпруг – вече дипломат, до Бомбай:
“Изпитах гордост, че аз, българката, мога да бродя по безкрайните пясъци, да устоявам на водните планини, които със страст и блясък се разливаха под нозете ми. Срещнах се с изключителна мъдрост на един стар народ и с вълшебството на каменните паметници, изваяни със слабите тънки мургави ръце на същите тези индийци с богата душевност, а бедни откъм храна и постеля.”
На 10 януари 1944 г. Анна Каменова преживява най-голямата семейна трагедия. Бидейки на страната на Тристранния пакт във Втората световна война, България вече е обявила война на Съединените щати, а те, на свой ред, бомбардират столицата й. Под руините писателката губи майка си, сестра си и още двама родственици. Двете малки дъщери на племенника й остават без родители и грижите за тях поемат Анна и Петко.
До края на 88 годишния си живот Анна Каменова ще напише още романи, разкази, детски повести, пътеписи, мемоари. Нейни ще бъдат и преводите на “Портрета на Дориан Грей”, “Чичо Томовата колиба”, “Вълшебникът от Оз”. И макар приживе да се радва на признание, днес творбите й остават в сянка. Ала това е поправимо, тъй като все още можем да разгърнем нейни страници в някоя библиотека, а ако събудят любопитството ни, да се вгледаме в одухотворения й лик, изваян от четката на художника Иван Милев.
Снимки: архив, bulgarianhistory.org
Елена Арнаудова пристига в Словакия през 2004 г., когато след конкурс е избрана да оглави Българския културен институт в Братислава . В продължение на девет години тя се грижи за това българската култура да бъде представена по възможно най-добрия..
Българите в Албания са признати като национално малцинство през 2017 година, но не разполагаме с официални данни за броя им, тъй като окончателни данни от преброяването на населението през миналата година все още не са публикувани. Немалко албанци с..
Той е дете на прехода, роден в края на 1989 година в София. Израснал е с филмите за кунгфу и мистиката на манастира Шаолин в Китай. Пътят му минава през тренировки по айкидо, НАТФИЗ и класа на проф. д-р Александър Илиев, където завършва висшето си..