Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Ритуалът „Иванови влачуги“ гони злото и носи здраве

Празнуваме Ивановден

Снимка: pavlikeni.bg

Ивановден е един от най-тачените зимни български празници в новогодишния цикъл. Това е денят, в който Българската православна църква почита паметта на последния старозаветен пророк Свети Йоан Кръстител, който кръщава Иисус Христос в река Йордан.

Наричат го още Предтеча, защото възвестява идването на Христос и подготвя пътя Му. Той приканвал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога, след което кръщавал покаялите се във водите на река Йордан.


Оттам идва и обредното къпане за здраве в България, което започва на Йордановден (6.01) и продължава на Ивановден (7.01) и Бабинден (8.01). Обичаят е свързан с младоженците, като включва размяна на подаръци, гостувания и празнична обща трапеза. В народните представи Свети Йоан е покровител на кумството и побратимството.

В павликенското село Караисен отбелязват Ивановден с автентичния ритуал „Иванови влачуги“, който се предава на поколенията от незапомнени времена. Днес обичаят се съхранява от самодейците в селото и се празнува на най-голямата чешма в Караисен, където именици, младоженци, моми и ергени се окъпват за здраве и плодовитост. Заради своята неповторимост, „Иванови влачуги“ е отличен със седем златни медала от събора на народното творчество в Копривщица през 1986г. Името му идва от дърпането към чешмата на имениците, момите и ергените, както и на всички млади, които през предходната година са станали семейства.

Тази година, заради пандемията, ритуалът по изкъпването ще бъде пресъздаден в тесен кръг, за да бъде спазена традицията и годината да донесе здраве и много деца в Караисен. Хората в селото вярват, че „Ивановите влачуги“ очистват лошата енергия и гонят злото, носят здраве и берекет на имениците, но и на цялото село. Според поверието „къпаницата“ на Ивановден носи в дома на младоженците плодородие и много деца, а на момите задомяване. „Вдига се бъклицата и наричат: Айде, младоженци, да ви се роди момченце, като злато кръстченце на кръста му нафарка, в ръка му медна цафарка, да ходи по тъмни зимници, по кални прагища, като баща си на млади години. Амин! – разказва Галя Личева, секретар на читалище „Добра надежда“ в селото. – И всички казват: Амин! Да бъде!“.


Традициите са ни спасили, помогнали са ни да съхраним българщината и затова пазим и пресъздаваме обичая „Иванови влачуги“, за да има бъдеще за селото, отбелязва кметът на Караисен Стефан Николов:

„Обичаят е характерен за нашето село, не знаем от кога датира. Щом и нашите баби не си спомнят началото на празника, вероятно е много стар – разказва кметът Стефан Николов. – В миналото, когато селото било многолюдно, с над 4500 жители, „Иванови влачуги“ се е изпълнявал по чешми и герани по махалите. Водим ги на чешмата, къпят се, те се дърпат, разбира се, и се прави всичко възможно да стане по-весело и по-интересно“. 


Сега в Караисен са останали около 1000 души, затова ритуалът се изпълнява само на най-голямата чешма.

„Най-възрастните отиват рано сутринта да подготвят чешмата, защото са станали първи, приготвили са ястията – отбелязва Галя Личева. – След тях отиват зълви, етърви, жени на средна възраст и най-накрая водят младоженците, които последни са сключили брак през предходната година. Има моми, има момци. Първо се къпят младоженците, нарича се за здраве, за много деца, за голям берекет в къщата. След това започват да дърпат и влачат момите и момците с пожелания и те да сключат брак, и те да имат деца, да бъдат тези деца отмяна на по-възрастните в селскостопанската работа“. 

На трапезата за „Иванови влачуги“ се слага от тежкото караисенско червено вино, погачи, мезета, а домакините показват коя е по-добра майсторка в месните ястия. В Караисен, както във всички български села, зимата в обредния календар е времето, когато се празнува и се събират сили за усилен труд през годината, а ритуалите са свързани със здравето.

Редактор: Дарина Григорова (по репортаж на Здравка Маслянкова)

Снимки: pavlikeni.bg и архив

Още от категорията

Христо Топчиев и неговите чудновати каба-гайди

Най-голямата, най-малката, най-странната гайда … Те са негово дело, но не само! Стотици гайди са излезли от сръчните му ръце, в течение на годините. Въпреки Ковида, той не се спира. В малкото ателие, в кв. Райково на град Смолян, цари оживление по всяко..

публикувано на 09.04.21 в 10:08

Габриела Стоянова и етнографския ѝ музей в с. Горна Глоговица

Габриела Стоянова започва да колекционира старинни предмети още в ученическите си години. С времето събира солидна колекция, която от 2010 година е подредена в бившето кметство на с. Горна Глоговица. Предлагаме ви една фоторазходка в етнографския..

публикувано на 03.04.21 в 15:05

В малкото ателие на Коруджикови се раждат шедьоври от стъкло

Има хора, за които казват, че са родени „със стъкло в кръвта“. При тях нищо не разпалва така въображението и желанието за часове неуморен труд, както тази прозрачна материя, която може да добива невероятни цветове и причудливи форми. Работата..

обновено на 25.03.21 в 16:09