Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Гюрга Пинджурова: „Изворът на песента ѝ е народното сърце“

Снимка: архив

Житейската и професионална съдба на именитата ни певица ѝ отрежда забележително място в българската песенна култура. Още в първите отзиви за изкуството ѝ, през 30 те години на м.в., я наричат „вълшебницата на народните песни“. Дори днес, от записите, съхранени във фонда на БНР, гласът ѝ грабва слушателя с красивия си, мек тембър, с оная непринудена сърдечност, с която претворява радостта, тъгата, закачката, според съдържанието на песента. „Песента ме остави жива досега – в нея мъка съм давила и радост съм изливала“ – споделя приживе именитата ни певица.


Родена в гр. Трън през 1895г., тя от малка запява „хубавите мамини песни“. Още в ученическите години съгражданите ѝ откриват нейния талант, канят я да участва в местни тържества и събори. Щастлива среща с оперната певица Христина Морфова предопределя музикалното ѝ бъдеще. По настояване на известната изпълителка, Гюрга Пинджурова завършва първия випуск на Държавното музикално училище в София през 1917г. След това – и Консерваторията в Прага за три, вместо за пет години. Отличната диплома и нейните чудесни певчески качества ѝ носят покани за концерти в Прага и Австрия, но Гюрга поема пътя към България.

Първоначално изнася концерти из страната, в чиито програми включва оперни арии, но и народни песни. В годините 1926 – 27  е учителка по пеене в родния си град и околните села.

Изключително ползотворен е творческият радио период на именитата ни певица, който продължава близо 30 години. В началото (1935 г.) участва в Детския час на радио София (днес БНР) с представяне на детски песнички, а след прослушване от авторитетна комисия, в която са фолклористите проф. Васил Стоин и Райна Кацарова, както и композиторът и музикален теоретик проф. Добри Христов, от 1938 г. е редовен сътрудник. В изявите си пред микрофона на радиото тя съчетава изпълнения на оперни арии с трънски народни песни, първоначално под съпровод на пиано, впоследствие с инструменталната група „Тракийска тройка“.


За фонда на Националното радио изпълнителката записва близо 80 народни образци от родния Трънски край, но включва още възрожденски и Ботеви песни. Певческите ѝ радио изяви са високо оценени от слушателите и специалистите. Така у нея се ражда идеята да организира концертна група. Редом с Атанаска Тодорова, Виктория Крайселска, Стамболка Генадиева и други колеги кръстосват надлъж и нашир България за радост на многобройната им публика.

Популярността на Гюрга Пинджурова е голяма. За разлика от другите любими изпълнители по онова време, тя продължава да пее с академична вокална постановка. Независимо от това, остава вярна на стила и стародавната традиция. И до днес песните ѝ „Омиле ми, ягодо“, „Море чича рече да ме жени“, „Гугутка гука в усое“ и др. са в учебниците по музика и в репертоара на някои млади изпълнители.


В чест на Гюрга Пинджурова в годините 1994 – 1995 гр. Трън бе домакин на конкурса „С песните на Гюрга Пинджурова“, а читалището в града носи нейното име.

Още от категорията

Максим Венгеров свири Шостакович в София

Руският цигулар и носител на "Грами"  Максим Венгеров ще излезе на българска сцена със Софийската филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров. Концертът е на 11 февруари в зала "България", съобщиха от филхармонията. Венгеров ще..

публикувано на 22.01.21 в 15:44

Филмовата музика е свобода и предизвикателство

Казват, че най-добрата филмова музика е тази, която зрителят дори не забелязва, а някак я преживява през героите, през техните действия и емоционални състояния. Това, наглед странно определение споделя и Петър Дундаков – български композитор,..

публикувано на 13.01.21 в 16:43

Включете се в анкетата и определете "Музикант на годината`2020"

Започна гласуването в националната анкета "Музикант на годината 2020 ", организирана от предаването „Алегро виваче“ на програма „Хоризонт“ на БНР.  По повод 30-годишнината на допитването публиката е поканена да избере "Млад музикант на..

публикувано на 12.01.21 в 17:57