Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Важни ритуали и веселие съпровождат Бабинден

Снимка: БГНЕС

Бабинден е един от големите народни празници, посветени на жените. Той е неотменима част и от триадата Водици, заедно с Богоявление и Ивановден – свързани със здравеносната и пречистваща сила на водата, на които се извършва ритуално къпане. Но на Бабинден къпят само „бабата“ – селската акушерка или възрастна жена, която помага на невестите при раждането.


Празникът има далечни праславянски корени. През годините са се загубили обреди, свързани с обичая, но пък денят е изпълнен с много смях и веселие.

Както много народни празници, Бабинден се отбелязва на две дати – 8 януари по нов и 21 януари по стар стил.


За разлика Богоявление и Ивановден, които са големи празници и в църковния, и в народния календар, Бабинден е изцяло езически. Любопитно е, че когато Българската православна църква приема Григорианския календар и църковните празници се изместват с 13 дни, същото се случва и с Бабинден. В някои селища започват да го отбелязват на новата дата, но на много места държат на старата – 21 януари, която днес се чества и като Ден на родилната помощ в България. Така е и в село Лозен. Разположено в полите на Лозенската планина, селото е на 17 км от столицата, където работят и немалко от жителите му. Хората тук пазят старите обичаи. Пазят и Бабинден, макар и с някои осъвременени елементи. Ритуалите днес правят в читалището, където се събират млади майки, възрастни жени и деца.


Още за традициите на Бабинден прочетете в публикацията „Заиграло бабино оро“ от колекцията на Радио България.


Съставил: Албена Безовска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Перник е готов за най-шумния и колоритен зимен фестивал в Европа – "Сурва"

Перник е само на 35 км югозападно от София и всички го познават като "градът на черното злато", или "градът на миньорите". В последните години обаче обликът на Перник се променя и все по-често свързваме града с неговия шумен, пъстър и многолик..

публикувано на 23.01.25 в 12:15

На Сурва в Еловдол

В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..

публикувано на 21.01.25 в 10:30
Христо Стойчев

Влизаме в ателието за дърворезба на Самоводската чаршия

Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения . Най-голямо значение занаятът добива през Възраждането, когато дърворезбата..

публикувано на 18.01.25 в 09:25