Познавачи на храната от различни краища на света могат да усетят с небцето си духа на българската кухня чрез още едно съблазнително ястие. В кулинарния си гид “Сензация! Да готвим със страхотни европейски продукти” Европейската комисия публикува на множество езици рецепти със защитените продукти на континента.
„Тънкостите на горнооряховския суджук – разказва кметувалият преди век Георги Айнаджиев, – според моите прочути предци колбасари, е в следното: първо, месото задължително се накълцва с брадвичка или сатър; второ, трябва да бъде хубаво узряло, затова животните се угояваха с чиста, сочна, непокътната трева в т.нар. совати. Приготвя се само от говеждо трупно месо и към него се прибавят на 1 кг. месо – 22 гр. сол, 3 гр. чер пипер, 1 гр. селитра (натриев или калиев нитрат - бел.ред.) или захар...“
Шеф готвачът Владимир Тодоров избира именно създадения във възрожденска Оряховица месен деликатес, за да пресъздаде в съвременен вариант класическата гозба бобена яхния със суджук. В традиционното ястие, което често хапваме през студените зимни дни, той открива намек за приключение и българско гостоприемство.
“Избрах горнооряховския суджук, защото това е единственият български продукт с етикет, потвърждаващ неговото качество и автентичността му – разказва Владимир Тодоров. – Представям модерна версия на ястието, тъй като исках да покажа, че може да се постигне топ ниво и с нашите продукти. Затова и всичко, което съм използвал в рецептата, е българско. По принцип много обичам да си захранвам креативността и доста мислих над това ястие – исках да бъде нещо различно и същевременно познато, и макар и традиционно, да се получи ново и интересно както за българите, така и за чужденците. Така че промених всичко. И макар отново да представлява боб с горнооряховски суджук, благодарение на използваните техники се получи вкусно и ефирно ястие с много повече текстури.”
Владимир Тодоров е поканен да участва в европейския кулинарен гид, след като е забелязан от агент, който обикаля класните ресторанти по цял свят. Така попада в компанията на топ готвачи с по няколко Мишлен звезди.
“Когато отида в някоя друга държава, винаги поглеждам нейните характерни неща за хапване и се интересувам какво е традиционното – казва шеф готвачът. – А когато идват чужденци в ресторанта, ме питат за шопска салата, за боб, дори и за шкембе чорба. Изобщо имаме доста разпознаваеми храни.”
За популяризирането на уникалните български продукти и признаването им като запазена марка в ЕС отговорност носят и готвачите, смята Владимир Тодоров. И една от първите стъпки е да подадат ръка на малките производители.
“Трябва да започнем да работим много повече с български продукти, защото това е най-хубавото нещо, което може да направи един ресторантьор – продължава той. – Когато използваш български продукти, те са близо до теб и винаги са пресни и вкусни. Това е особено важно за всеки световен ресторант, тъй като готвачът е сигурен, че създава страхотна продукция за хората. Ако той работи например 80% с български ферми, това помага и на малкия производител, и на нас. А и вкусът, който дава на гостите в ресторанта, е неповторим. Разбира се, има такива места, но не са много, тъй като за някои заведения по-важна е цената, на която да купуват продуктите.”
Малко преди да ни връхлети епидемията от коронавирус, Владимир Тодоров напуска столичен елитен ресторант с идеята да създаде свое място за хранене. Със съжаление признава, че днес не готви. И макар да е работил в Белгия, Холандия, Съединените щати и да се е окичвал с неедна награда, избира да твори рецептите си именно в родината. Заради страхотните продукти и доскоро широкото поле за изява.
Снимки: op.europa.eu, Facebook /Владимир Тодоров
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..
Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..
Старият влек в село Говедарци, община Самоков предстои да бъде модернизиран като четириседалков лифт с капацитет от 1520 души на час. Подобно предложение..