Ако питате нашите сънародници кое е типичното българско ястие, отговорът в повечето случаи ще бъде: „Бобът”. Приготвен под формата на ароматна чорбица, на изпълнена с ухания на диви треви яхния или витаминозна салата, бобът е част от българската трапеза. А най-известната и вкусна разновидност на нашенския боб е смилянският фасул, отглеждан само и единствено в село Смилян.
Едно от най-старите селища в Средните Родопи отстои едва на 15 км. от град Смолян и е рай за туристите. И не само заради вкусната и здравословна местна кухня, в която преобладават бобените ястия! Ако посетите това дивно кътче ще останете очаровани от местната архитектура. Къщите на Смилян са изградени от камък и дърво и свидетелстват за многовековната история на този край.
Смилян е разположен в горното поречие на река Арда и е и изходен пункт за разходки в планината. Туристите могат да посетят разположената наблизо пещера „Ухловица“, да се спуснат с алпийски тролей в местността Гарга дере, да отскочат до Агушевите конаци - най-големият запазен феодален ансамбъл в Родопите и пр.
Смилян има чудесни къщи за гости, които през лятото преливат от туристи. Но най-оживено е в края на есента, когато тук се стичат посетители от цялата страна, за да присъстват на зрелищния фестивал, посветен на местния фасул. Програмата му е наситена с багрите на родопските народни носии и с вкуса на боба, включително и под формата на …. сладкиши.
Туристите задължително се отбиват в сградата на читалището с атрактивната етнографската сбирка ,,Смилянски фасул и родопски терлици”. И разбира се, най-любопитният експонат в нея е паното от смилянски бобчета, с което хората от селото се готвят да кандидатстват за рекордите на Гинес. Всеки може да се включи като постави своята половинка от фасулено зърно.
Още за този райски кът ще откриете в материала от колекцията на Радио България „За с. Смилян, фасула, една кандидатура за Гинес и чистия родопски въздух“.
Снимки: Посетителски информационен център - Смилян
На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..
На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..
Точно преди една година Българската православна църква учреди нов празник в църковния ни календар – Прославление на светите мощи на св. патриарх Евтимий Търновски . Според църковни източници, последният български патриарх преди падането на..