Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Филмовата музика е свобода и предизвикателство

Снимка: архив

Казват, че най-добрата филмова музика е тази, която зрителят дори не забелязва, а някак я преживява през героите, през техните действия и емоционални състояния. Това, наглед странно определение споделя и Петър Дундаков – български композитор, натрупал сериозен опит през последните години, създавайки авторска музика за около 20 филма. Завършил философия в Софийския университет и композиция в Codarts Conservatorium Rotterdam, преди това години наред учи пиано при известни български педагози. През 90-те е част от групата „Тибетски сърца“, занимава се и с продуцентска дейност, а за пръв път работи върху музика за филм през 2004 г.


„Още учех в Холандия, когато ме поканиха да напиша музика за „Другият наш възможен живот“ – филм с нашите известни актьори Иван Иванов и Ваня Цветкова. Бях в България за лятната ваканция. Помня, че много се страхувах какво ще се получи, но се справих, макар да нямах никакъв опит. Според мен това, което е важно за филмовата музика, е да съумееш да я свържеш с историята, която разказва кинотворбата и, независимо от „различностите“ на отделните моменти в действието, да изградиш органична музикална тъкан. От една страна – трябва да имаш много силна музикална подготовка, от друга – да умееш да работиш в различни стилове. Наблюдавам, че в последните години професионалните параметри  се променят и нищо чудно скоро всичко да изглежда много различно. Живеем в доста „разпаднато“ откъм йерархии време, в много области, особено в изкуствата, са паднали забрани и ограничения. Няма страх да не „изневериш на авангарда“, нямаш ограничаваща естетическа програма, липсва онзи свян, ако не следваш някаква традиция или не си „достатъчно дисонантен“. Този вид изкуство е добър пример за свободата, която имаме в момента. Не казвам, че това е единствената гледна точка към осмислянето на тези процеси, на света, в който живеем, но е една от възможните. За мен филмовата музика е тотална свобода и предизвикателство да си на ниво, на което да бъдеш разбиран. Наричам я „музика с образ“.“


Музика за кино или кино върху готова музика – всеки творец има свой маниер на работа. Какъв е опитът на известния композитор:

„За мен идеалната ситуация е да имаш готова картина и музиката „да работи с нея“. Но някои режисьори искат готова музика, върху която да работят, обикновено с установена форма, песен... Много е трудно понякога, особено в малките форми на анимационното кино, например. Трябва в много кратко време да реагираш адекватно с музиката на всяка една промяна в действието. За мен е много важно да имам контакт с режисьора. В крайна сметка това, което ти правиш, е да доизграждаш този свят по независим начин, да не си самоцелен. Дори и в независимата музика, която пиша, винаги за мен е важен образът, но не буквалният, а това, което създава възможност за по-дълбока метафора. Филмовата музика има формата на картината, а ти имаш свободата да следваш действието и това е много трудно понякога.

Преди около две години беше премиерата на „Възвишение“ – филм на режисьора Виктор Божинов, по едноименния роман на Милен Русков, един от най-успешните български игрални филми от по-ново време. И един от малкото, за които музиката е записана с класически оркестър.

„Беше много амбициозен за всички ни процес, в който никой не пожали нито сили, нито талант, нито средства, за да даде максималното от себе си в този момент. „Възвишение“ е една голяма крачка напред и в опита ми като композитор. Това, което постигнахме тогава като качество на продукцията, включително на музиката, за съжаление не се превръща в стандарт за много български филми. Проблемът не е в творците, а по-скоро в културната ситуация у нас.“

''Двама'' от ''Козият рог''

Петър разказа също, че отдавна е свързан с българското кино – като дете е играл във филм, а и покрай работата на своя баща – скулптора Руси Дундаков. Израснал под влиянието на тази артистична среда, той познава кинотворци от различни поколения. Високо цени музиката на Симеон Пиронков, Петър Ступел, Кирил Цибулка, Божидар Петков, Кирил Дончев и много, много други.

''Хора и улици'' от филма ''Момчето си отива''

„Старите български филми – почти всички са ми любими, а музиката към тях е „много на мястото си“. Не че тогава режисьорите и композиторите са били по-добри. Такъв е бил потокът на културата. Без всякаква носталгия искам да кажа, че киното в това време е било „по-оженено“ за действителността. Всички, които работеха в това изкуство тогава, някак бяха по-интегрирани в действителността. Сега ние живеем в ситуация, в която уж сме по-близо до някакви бизнес модели, а в същото време „индустрията на забавлението“ се движи между „пожелателното подпомагане“ от държавата и частните спонсори. Това създава особена ситуация, в която самите хора на изкуството постоянно се питат – аз забавление ли съм или нещо дълбоко авторско. Не сме намерили баланса. Българските филми, създадени през втората половина на ХХ век, оставиха дълбока следа и в киното, и в музиката. За жалост паметта за тях все повече избледнява.“

Съгласявайки се с казаното от Петър Дундаков, днес, в Деня на българското кино, ще ви припомним емблематични филмови мелодии и песни: „Хора и улици“ от филма „Момчето си отива“, „Двама“ от „Козият рог“, „Къде остана детството“ от „Войната на таралежите“, „Оставаме“ от „Оркестър без име“, „Клетва“ от „Вчера“, сюита от филмова музика на Вили Казасян в изпълнение на Биг бенда на БНР.

Сюита от музика към български филми, създадена от Вили Казасян


Още от категорията

Максим Венгеров свири Шостакович в София

Руският цигулар и носител на "Грами"  Максим Венгеров ще излезе на българска сцена със Софийската филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров. Концертът е на 11 февруари в зала "България", съобщиха от филхармонията. Венгеров ще..

публикувано на 22.01.21 в 15:44

Включете се в анкетата и определете "Музикант на годината`2020"

Започна гласуването в националната анкета "Музикант на годината 2020 ", организирана от предаването „Алегро виваче“ на програма „Хоризонт“ на БНР.  По повод 30-годишнината на допитването публиката е поканена да избере "Млад музикант на..

публикувано на 12.01.21 в 17:57

Гюрга Пинджурова: „Изворът на песента ѝ е народното сърце“

Житейската и професионална съдба на именитата ни певица ѝ отрежда забележително място в българската песенна култура. Още в първите отзиви за изкуството ѝ, през 30 те години на м.в., я наричат „вълшебницата на народните песни“. Дори днес, от..

публикувано на 10.01.21 в 08:10