Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как се отразява дистанционното обучение на българските деца

Снимка: Веселина Киричева

Днешният свят е неразривно свързан с технологиите, и все повече деца прекарват време пред електронно устройство, независимо дали го използват за обучение или за развлечение. Това показва и статистиката за България, която за изминалите две години е тревожна.

„По последни данни 83% от българчетата прекарват времето си в активно и пасивно гледане пред екранно устройство, най-малко по 2 часа на ден през почивните дни, а през седмицата - 48% , което надвишава препоръчителната педиатрична доза” – казва Яна Илчева, логопед, консултант и терапевт, която работи с деца с проблеми в развитието.

Яна ИлчеваКъсно проговаряне, разстройства на емоционалното състояние, нарушаване на концентрацията, зачестили случаи на насилие – това са само част от проблемите, които възникват в резултат на използването на електронните устройства от деца. Наистина ли положението е толкова сериозно?

„Да, всичко това е един взаимосвързан комплекс, основите на който се поставят още от ранна детска възраст. Екранът забавя развитието на смислената реч, не може да се развие комуникативното поведение. За децата е изключително важна реалната игра, която дава житейския опит, развива въображението, емоционалната зрялост и осъзнатост” - обяснява Яна Илчева и дава примери от практиката си за обратното: дете, което не може да отлисти страниците на книга, а плъзга с пръст по страницата, или дете, което не е изградило своята идентичност и се оприличава с анимационен герой.  Неслучайно през последните години се появиха такива термини като „синдром на екранното време” и „поколение на отчуждението”.

„Вследствие прекомерното гледане се получава свръхстимулация на нервната система, променят се биохимичните процеси в мозъка и не се изграждат правилните неврологични връзки. Състоянията наподобяват психични разстройства, пристрастяване, което е съпоставимо с наркотична зависимост. Наблюдава се дезорганизация на поведението, честа смяна на настроения, предразположеност към депресия, липса на емпатия, нарушават се сънят и двупосочната комуникация. За поколение, отгледано пред екрана, е изключително трудно да се заиграват, да общуват помежду си. Не се развива добре работната памет, както и креативното мислене. И все повече деца, за съжаление, имат когнитивни и обучителни трудности” – отбелязва Яна Илчева.

Миналата година децата в България завършиха училище дистанционно, в момента учениците от горните класове все още са онлайн. Как ще се отрази дистанционното обучение върху българските деца?

Последиците тепърва ще се изследват по-задълбочено. Изолацията и екранното време са най-пагубни за първокласниците и децата с проблеми в развитието. Все повече се засилват и обучителните трудности, защото учениците изостават с материала. По отношение на социалните умения мисля, че те ще ги наваксат, връщайки се в клас. В бъдеще все повече ще се усещат трудности в концентрацията, поведението, слуховото внимание, фината моторика. Според мен, последиците ще са най-вече психологически и обучителни” – смята Яна Илчева.

Технологиите ограничават сензорната интеграция, живата връзка, усещането от реалното общуване, движението. Но те могат да бъдат и една допълнителна подкрепа, когато са целенасочено използвани и дозирани:

„Има много образователни канали и приложения, които подкрепят учебния процес. Също така могат да се използват и за алтернативна комуникация. Не можем да изолираме децата изцяло, всички ние сме зависими под някаква форма от технологиите. Те обаче не трябва и не могат да заместят реалните житейски събития, общуването, практическите умения и потребностите” – категорична е Яна Илчева.

Снимки: Веселина Киричева, личен архив, БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Противопожарна и полицейска техника продължава да е позиционирана в района на село Гара Елин Пелин във връзка с взривовете в склада за пиротехнически средства, 28 юли 2024 г.

Откриха тялото на последния - четвърти загинал след експлозиите в Елин Пелин

Под ръководството на Окръжна прокуратура – София, следователи от Национална следствена служба и Окръжната следствена служба, екипи на пожарната и специализирани части на вътрешното министерство, са започнали огледи на складовете край Елин Пелин, в които в..

публикувано на 28.07.24 в 13:23

България и Гърция работят за потушване пожара в граничната планина Славянка

Ситуацията с пожара на българо-гръцката граница е доста тежка, обяви служебният вътрешен министър Калин Стоянов. В гасенето са включени два гръцки хеликоптера, два самолета, и два български военни хеликоптера. „Много е голям фронта на пожара, много е..

публикувано на 28.07.24 в 11:21

Преди летните отпуски е интензивен трафика с леки коли от Румъния, Сърбия и към Турция

Интензивен е трафикът на граничните пунктове с Румъния, Сърбия и Турция, съобщиха от „Гранична полиция". На границата с Румъния трафикът е интензивен при „Кардам" на изход за товарни автомобили. Интензивен е трафикът и за леки коли на вход и изход по..

публикувано на 28.07.24 в 10:28