Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Живите традиции в с. Баничан

4
Снимка: Facebook/Читалище Изгрев

В неголямото пиринско село Баничан, Югозападна България, и до ден днешен са живи няколко вековни традиции, които пренасят информация за бита, светоусещането, вярванията и човешките взаимоотношения. Една от тях е плетенето на шарени вълнени чорапи, запазени такива, каквито са били навремето.

„Те са писмо от нашите предци, което трябва да прочетем с очите си и да приемем със сърцето си, за да съхраним и увековечим силата на духа, неизтляващата родова памет и самобитността на баничанската жена – отбелязва Румяна Джибова, секретар на читалището в селото.

И до днес хората вярват, че ако подариш чорап на близък човек, ти му подаряваш благослов, топлина, символ на домашното огнище.”

Това, което отличава баничанския чорап, е живописното съчетание на цветове и орнаменти. Моделите са девет, като всеки от тях е със собствено название, а използваните за неповторимите шарки цветове – бяло, червено, зелено, синьо и жълто – имат своето значение за предпазване от лошото. В плетените чорапи на баничани са съхранени едни от най-старите български мотиви и това огромно богатство от цветове и фигури не се среща никъде другаде в България.

„Те са молитва към всички природни сили да помогнат на притежателката на чорапите да бъде здрава, да има благосъстояние и просперитет - допълва Румяна Джибова. - Всеки един от тях може да ви разказва за нашето минало, красивата и прекрасна природа, те сякаш са живи и изпълнени с много емоция.”

Чорапите в Баничан са били знак за социалния статус на притежателката, за сръчност, богатство, семейно положение. Бабата, която е израждала бебето, е трябвало да му подари чорапи, изплетени от нея, орисвайки го да бъде здраво, щастливо и да има поколение. Чорапите били и задължителен елемент на сватбата, а днес всеки може да им се наслади в Музея на чорапа в селото.

Чорапи от Баничан има в повече от 25 държави на 5 континента, а през 2018 г. баничанският чорап стига и до Кралския двор, като дар за сватбата на Хари и Меган. Два месеца по-късно майсторките получават благодарствено писмо от кралица Елизабет Втора.

Селото е известно не само с чорапите си, но и с автентичната си местна носияпола и синя или бяла сая. Най-яркият ѝ елемент е престилката, а 14-те модела са качени в електронната библиотека на българската база на остров Ливингстън в Антарктида.

„В тях баничанката е втъкала молитви носителката на престилката да бъда здрава, благополучна и да продължи рода – пояснява Румяна Джибова. – Цветовете, символиката и мотивите могат да се видят само тук, в Баничан. Пъстри и красиви, престилките са носени не само за красота, но и за предпазване. Доста от тях са бродирани с кръстат бод, тъй като кръстчето е вселенски символ за защита, а самите фигури върху престилката – от най-простите геометрични елементи до сложни комбинации – имат предпазващ характер.”

Румяна Джибова и Таня Качарова изработват и везана карта на селото. Отнема им 6 месеца, а размерите на паното са 70 х 100 см. На нея са избродирани всичките шевици от ризата и костюма на баничанката – над 23 символа и 23 шевици-реликви. За 900 хиляди бода са били нужни 5 хиляди метра естествени памучни конци, а интересното е това, че точно толкова е разстоянието от село Баничан до общинския център – гр. Гоце Делчев.

„Когато човек гледа картата, той сякаш се пренася в един по-красив свят – свят на хармония, доброта, разбирателство, възвишеност – споделя Румяна Джибова. – И с тази карта оживява нашето минало, тази карта сякаш може да говори, може да покаже духа на нашите предци. Върху нея сме изобразили най-многото храмове, които имаме на глава от населението, двата минерални извора, двете реки, белия и червения кромид, който съществува тук, и най-многото щъркелови гнезда. Това са другите символи на Баничан, които не могат да се видят на друго място.”

Снимки: Facebook/Читалище Изгрев

Галерия

Още от категорията

Христо Топчиев и неговите чудновати каба-гайди

Най-голямата, най-малката, най-странната гайда … Те са негово дело, но не само! Стотици гайди са излезли от сръчните му ръце, в течение на годините. Въпреки Ковида, той не се спира. В малкото ателие, в кв. Райково на град Смолян, цари оживление по всяко..

публикувано на 09.04.21 в 10:08

Габриела Стоянова и етнографския ѝ музей в с. Горна Глоговица

Габриела Стоянова започва да колекционира старинни предмети още в ученическите си години. С времето събира солидна колекция, която от 2010 година е подредена в бившето кметство на с. Горна Глоговица. Предлагаме ви една фоторазходка в етнографския..

публикувано на 03.04.21 в 15:05

В малкото ателие на Коруджикови се раждат шедьоври от стъкло

Има хора, за които казват, че са родени „със стъкло в кръвта“. При тях нищо не разпалва така въображението и желанието за часове неуморен труд, както тази прозрачна материя, която може да добива невероятни цветове и причудливи форми. Работата..

обновено на 25.03.21 в 16:09