Изминаха 76 години от нощта между 1 и 2 февруари 1945 година, когато т.нар. „врагове на народа“ бяха разстреляни, в изпълнение на присъдите, произнесени от „Народния съд“.
Въпросните „Народни съдилища“ се организират в държавите, попаднали в съветската сфера на влияние, в първите години след края на Втората световна война. В нито една от тези страни обаче, набързо сформираният граждански трибунал не постановява толкова много смъртни наказания, както този в България.
Създаден е с Наредба-закон „за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“, приета на 30 септември 1944 г. Тя засяга регентите, министрите, депутатите от ХХV ОНС, висши духовници и военни, както и обществени фигури, част от българската политика в периода 1941 – 9 септември 1944 г.
За периода от декември 1944 до април 1945, трибуналът разглежда дела на над 11 000 души в 135 процеса. От тях оправдани са около 2000, 9155 са пратени зад решетките. 2730 души са осъдени на смърт, сред които и независимият депутат и общественик Иван К. Вазов, племенник на партриарха на българската литература Иван Вазов.
Присъди на част от гражданите са издадени след тяхното ликвидиране, за да оправдаят разчистването на сметки, започнало още в първите дни след 9 септември. Числата са приблизителни, тъй като действителният брой на осъдените и избитите, както преди, така и след процесите е неизвестен.
За случилото се в онзи период от българската история, предопределил развитието на страната през последвалите десетилетия, разказваме в материала „1945 година: Народният съд, терорът и политическото насилие“.
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..