Изминаха 76 години от нощта между 1 и 2 февруари 1945 година, когато т.нар. „врагове на народа“ бяха разстреляни, в изпълнение на присъдите, произнесени от „Народния съд“.
Въпросните „Народни съдилища“ се организират в държавите, попаднали в съветската сфера на влияние, в първите години след края на Втората световна война. В нито една от тези страни обаче, набързо сформираният граждански трибунал не постановява толкова много смъртни наказания, както този в България.
Създаден е с Наредба-закон „за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“, приета на 30 септември 1944 г. Тя засяга регентите, министрите, депутатите от ХХV ОНС, висши духовници и военни, както и обществени фигури, част от българската политика в периода 1941 – 9 септември 1944 г.
За периода от декември 1944 до април 1945, трибуналът разглежда дела на над 11 000 души в 135 процеса. От тях оправдани са около 2000, 9155 са пратени зад решетките. 2730 души са осъдени на смърт, сред които и независимият депутат и общественик Иван К. Вазов, племенник на партриарха на българската литература Иван Вазов.
Присъди на част от гражданите са издадени след тяхното ликвидиране, за да оправдаят разчистването на сметки, започнало още в първите дни след 9 септември. Числата са приблизителни, тъй като действителният брой на осъдените и избитите, както преди, така и след процесите е неизвестен.
За случилото се в онзи период от българската история, предопределил развитието на страната през последвалите десетилетия, разказваме в материала „1945 година: Народният съд, терорът и политическото насилие“.
Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание, което поставя на дневен ред въпроса за Освобождението на България, чертаят една по-широка картина на..
76 години след неговата кончина първият български цар от Третото Българско царство Фердинанд Първи се завърна у дома, в Двореца "Врана", с което бе изпълнена предсмъртната му воля. В своето завещание той пише, че желае да бъде погребан именно в..
В многовековната ни църковна традиция миряните винаги са посрещали новия свещенослужител или владика с възгласи "Достоен". Така те показват уважението си, с надеждата той мъдро да води паството към духовно спасение. Не така обаче беше посрещнат от..
Софийският университет "Св. Климент Охридски" ще посрещне над 300 учени от цял свят на традиционната международна конференция на Европейската асоциация..