Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българският президент със заявка за втори мандат

Снимка: БГНЕС

Президентът Румен Радев заяви, че ще се кандидатира заедно с вицепрезидента Илияна Йотова за втори мандат. В едночасова пресконференция по повод четвъртата година от встъпването си в длъжност държавният глава поиска реформи в Изборния кодекс, актуализация на избирателните списъци, излъчване в реално време на преброяването на протоколите от вота, дистанционно гласуване за българите в чужбина, справедлив достъп до медиите. Радев анонсира, че неговият екип готви промени в Конституцията, които ще предложи на новия парламент и обобщи:  

2020-та бе годината на българското събуждане. Доверието в правителството и парламента рухна. Въпреки пандемията и задушената свобода на словото, българите излязоха на улицата и заявиха категорично волята си за промяна. Появиха се нови политически партии и движения. Предстоящите парламентарни избори през април поставят българските граждани пред дилемата да приемат или отхвърлят днешния модел на властта – корумпирана и задкулисна, репресивна и разхитителна, несправедлива към обикновения българин.“

В тази турбулентна година президентската институция продължи да отстоява интересите на българите, каза Радев и припомни, че още в началото на годината е снел доверието в правителството заради корупцията и настъплението срещу гражданските свободи. „Избухналите след половин година протести потвърдиха правилността на моята позиция“, допълни президентът.

Проведох редица телефонни разговори с балканските лидери. През тази година България пое председателството на инициативата „Трите морета“. Тя има за цел да ускори икономическото развитие на региона с по-голяма свързаност и да доближи Запада и Изтока на ЕС. България като най-изостаналата страна в ЕС трябва да се възползва от тази възможност. В резултат на интензивното ни партньорство със САЩ скоро ще подпишем договор за научно-техническо сътрудничество“, посочи държавният глава.

Президентът Румен Радев изтъкна като водещ приоритет в работата си отстояването на върховенството на закона. „Въпреки отхвърлянето на пет от седемте вета, които наложих, реакцията на експертите и обществото потвърдиха тяхната правота. Твърдият курс в защита на конституционализма разколеба вносителите на проекта за новата Конституция и той приключи по-бързо, отколкото беше внесен“, категоричен е Радев.

Според него липсата на навременни и адекватни мерки по време на коронакризата са довели до сериозни последствия в здравното, социалното и икономическото положение в страна. „Президентството мобилизира силен експертен капацитет и предложи конкретни мерки в плана за възстановяване и развитие, да се върви към реални реформи чрез образование и иновации. Очаквам от правителството с ясни критерии кои проекти ще бъдат предложени“, заяви Радев. Той е предложил пет проекта, свързани с критично важни области, като образование, енергетика, здравеопазване и очаква от бърз отговор от страна на министерския съвет. 

Румен Радев изтъкна работата на вицепрезидента Илияна Йотова и по-специално нейните инициативи относно българите зад граница. „Нашите диаспори са наше национално богатство, което трябва да развиваме“, каза той. В резултат на активната дейност на Йотова и нейния екип, беше разширена мрежата с български общности в Латинска Америка (Уругвай, Мексико, Перу), Азия и Австралия. Бяха надградени връзките с традиционните исторически общности, каза Радев и допълни:

„Беше проведена активна координационна дейност за запазване на териториалната цялост на Болградския регион в Украйна. Също така г-жа Йотова продължава да полага големи усилия за бъдещето на Тараклийския университет в Молдова, така че да стане един ден филиал на Русенския университет. Голяма енергия се вля в нейната инициатива по повод 1 ноември и стотици българи от цял свят писаха за „Будната България“.

Възникналият спор между България и Република Северна Македония само  потвърди тезата на вицепрезидента, че само даването на българско гражданство не е достатъчно за успещната ни работа с нашите общности в чужбина. Виждате, че ние не успяхме да разширим нашето икономическо и културно влияние в съседната страна. Гражданите с български паспорти в Северна Македония все още не са със самочувствие от това, че са българи, а живеят в страх. Българските власти не успяха да проведат активна политика и да представят аргументирано българската позиция пред европейските партньори.

Въпреки това вицепрезидентът продължава да настоява и работи активно за нови политики в работата с българските общности зад граница – не само срещи и преговори, а един всеобхватен подход, който да включва изграждане на лекторати по български език, работа с научните общности и пропагандиране на българската култура.“

Президентът Румен Радев използва възможността да припомни, че няма национален орган за българите в чужбина и статут на нашите общности извън историческите диаспори. „Всяко предложение в тази област среща мълчаливия отказ и на правителството, и на законодателя. И както виждате напоследък нашите сънародници зад граница  не само са изключени от политическите процеси в страната, но те все по-трудно упражняват своето конституционно право на глас“, каза президентът Румен Радев, отправяйки послание „за една Нова България“.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Лекторатите по българистика имат важна роля за "запалване" на интереса към България по света

Над 30 българисти от единайсет страни се събраха на двудневен форум в София и Пловдив, посветен на кирилицата, за да представят последните си достижения в изследването на Кирило-Методиевото дело и да напомнят, че българската средновековна култура е..

публикувано на 28.06.24 в 11:30
Доц. Росен Калпачки

България е сред страните с най-много жертви на инсулти в ЕС

В България умиращите от инсулт са четири пъти повече, в сравнение с останалите държави в ЕС, сочи доклад на Европейската комисия от 2021г. През 2023 г. в страната ни са регистрирани 45 хиляди пациенти с инсулт, от които над 5500 са починали..

публикувано на 27.06.24 в 19:58

България беше представена на изложение за висше образование в Япония

Български висши училища се включиха в проведеното в Япония Изложение за висше образование в ЕС, което се проведе на 15 и 16 юни 2024 г. в Токио и Киото. Сред образователните институции от 20 държави-членки на ЕС бяха Медицинският университет в..

публикувано на 27.06.24 в 17:35