Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Демографски и транспортни решения могат да съживят Северна България

Снимка: БГНЕС

Липсата на транспортна свързаност и застаряващото население забавят икономическия растеж на Северна България. Оценката е направена в последния анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) за състоянието и перспективите пред областните икономики в северната част от страната.

За последните 10 години населението на областите Враца, Плевен, Габрово, Монтана и Ловеч е намаляло с 1/5. Демографски устойчив остава само град Варна. Морската ни столица изпъква и като водещо икономическо средище на север. Варна е на трето място в страната след София и Пловдив. При наличието на изградена пътна инфраструктура, градът има потенциал да поведе растежа и развитието на целия регион, смятат от ИПИ.


В Северна България стандартът на живот е най-добър също във Варна, а най-нисък във Видин. Годишният БВП на Варна е 3,9 млрд. евро, докато на Видин е 10 пъти по-малък - 374 млн. евро. Във Варна средната производителност на човек от населението е 8354 евро на година, а във Видин – 4465 евро.

Добри икономически резултати показват областите Габрово, Русе и Велико Търново, които се обособяват като водещи места в Северна България.

Средната брутна заплата в Североизточната част от страната е 565 евро (във Варна), докато в Северен централен регион е 516 евро. Най-ниска е средната заплата в Северозападна България – 505 евро.

Малките земеделски общини в Северозапада отчитат просперитет, доколкото въобще може да се говори за просперитет по време на кризата.

От друга страна Габрово /в централната част на Северна България/ също е пример с развитието на местен IT хъб за високи технологии и успява да привлича кадри с високо заплащане. Но бързо застаряващото население поставя областния град пред демографски проблем, който изисква решение и поражда рискове.


Най малко са заетите в IT сектора в Северозападния район - близо 1100 души, с отчетен ръст във Враца. По този показател на преден план е Североизточният район с 4500 заети в IT дейностите, следван от Северния централен район с близо 2100 работещи в бранша. За сравнение, в сектора в цяла България са заети над 100 000 души и 80 на сто от тях са в София.

Изследването отчита разликите в заетостта и заплащането, които се обуславят от структурата на работната сила. В големите градове от централната част на Северна България- Габрово, Русе и Търново, близо 30% от заетите са висшисти, във Варна - около ¼. Това е предпоставка за развитие на икономика, базирана на услугите, особено в сферата на високите технологии.

Анализаторите от Института за пазарна икономика отчитат, че във Видин, Монтана и Плевен има разминаване между предлаганото в училище професионално образование и нуждите на пазара на труда. Областите Габрово и Велико Търново също се нуждаят от реформи в професионалното образование, за да стане то по-близко до потребностите на пазара на труда.


В най-бедния Северозападен район по повечето активни показатели се откроява Враца, но това е заради намиращата се в близост АЕЦ Козлодуй. Информационно-комуникационните технологии там през последните години също се развиват добре. Плевен все още не успява да реализира своя потенциал, казва анализаторът от ИПИ Петър Ганев.

Съставил: Иво Иванов

Снимки: БГНЕС, БТА

Още от категорията

Асен Василев

Служебното правителство иска актуализация на бюджета

Днес ще бъде представено предложението на служебното правителство за актуализация на бюджета. Това ще стане на Третия обществен съвет към министъра на финансите, предаде репортерката на БНР Марта Младенова. Според министър Асен Василев се очаква..

публикувано на 22.07.21 в 06:25

България на картата на соларната енергетика

Новите цени на електроенергията, влезли в сила от началото на този месец, за пореден път предизвикаха недоволство от страна на бизнеса. Най-простото обяснение защо е необходимо това поредно повишение, са по-високите цени на въглеродните емисии, които за..

публикувано на 21.07.21 в 11:10

България е лидер в ЕС по жени в IT-сектора

Броят на специалистите в българския сектор на информационните и комуникационните технологии нараства в кризисната 2020 г. с 2.1 хиляди души, показват данните на Евростат. Така общо заетите в тази сфера се увеличават до 103.3 хиляди като те са 3.2% от..

публикувано на 18.07.21 в 14:47