Вече втори ден се провежда кампанията по регистрация в Централната избирателна комисия на партии и коалиции за участие в предстоящите на 4 април избори за народни представители. Социолозите обаче не вещаят драстична промяна на статуквото от 2009 година насам. Основните анализи се свеждат до възможните партийни колаборации в бъдещия парламент, в който има шанс да влязат 7 политически формации. Това показва последното социологическо проучване на „Сова Харис“.
„Тези избори са принципно непредвидими, поради това, че не може да се прогнозира главният параметър – колко хора ще отидат да гласуват. Ако гласуват под 2 млн. души, това ще доведе до случайна, изкривена картина, която няма да отговаря на настроенията на българите, ще направи нещата много нестабилни и ще доведе до много бърза промяна. Защото стабилността на едно правителство идва от това, че съответства на настроенията на избирателите" – казва в интервю за БНР социологът Андрей Райчев. Според проучване на „Сова Харис” по поръчка на в. „Труд“, към настоящия момент 14% от българите няма да гласуват, а 22,4% от гласоподавателите не са решили за кого да дадат своя вот.
Електоралните нагласи са все още неясни. Засега подкрепа декларират твърдите агитки на основните играчи (ГЕРБ и БСП), показва и анкета на кореспондентката ни Ива Антонова от Враца, Северозападна България. Районът е известен като най-бедната част от страната.
По думите на Антонова, област Враца влиза в предстоящите избори с нов облик, но и с хроничните си проблеми. Инфраструктурни проекти, инвестиции, работни места и целенасочени политики в образованието и здравеопазването дадоха тласък за развитие в областта. Тенденцията към напредък обаче подмина някои „селски“ общини и по-малки населени места, където и до днес стандартът на живот се определя от размера на пенсиите. Едно от вероятните обяснения за дисбаланса е партийният контраст между централната и местната власт.
„Нещата се случват в момент, когато кметовете в населените места са от управляващата партия, а когато едно правителство работи за народа, не бива да пренасочва парите само там, където са неговите кметове. В една демократична държава това не бива да се случва. В малките населени места ще видите за какво става въпрос, разликата е огромна“, твърди събеседничка на Ива Антонова.
Политическите конфигурации в последните години направиха така, че у много българи се таи нотка на отчаяние: няма значение кои са управляващите - нещата не се променят. Хората рядко изразяват конкретни очаквания към бъдещите си политически представители и често заявяват, че ще гласуват за този, който даде по-добра оферта, без да е ясно за какво.
Политиците от своя страна все още не са представили конкретни политически програми, а дебатират основно партийните си листи и коалиции:
„Тази неспособност ние да даваме ориентирите, да бъдем компас за политиците, са ни довели до състояние, в което политиците правят шоу заради шоуто, партийни надприказвания за самите себе си, за пред нас, а не с нас – казва политологът Любомир Стефанов пред програма „Хоризонт“ на БНР. – Политиците не успяват да конструират разговор с избирателите, който да е перманентен, а не цикличен – от избори на избори.“
Изборите са най-сериозното начинание в държавата в последните четири години - малко по-сериозно ако се подхожда, ще бъде по-добре, коментира Стефанов по повод шоу елементите, използвани от някои претенденти за гласа на избирателите. Според него, хората много точно оценяват това поведение и често го определят като популистко. По думите му в момента няма политическа формация която да бъде категорично припозната като продължаващ носител на протестната енергия и непримиримостта от летните месеци. „Кампанията предстои да бъде напълнена с послания и да чуем конкретно съдържание“, допълни политологът.
Според експерта по изборни процеси Даниел Стефанов обаче, все по-малко идеите и платформите на партиите имат значение, когато говорим кой ще победи на изборите. В интервю за БНР той също поставя акцент върху тенденцията партиите в България да „черпят своята сила от лични противопоставяния в обществото и изваждането им на преден план“.
Дори преди началото на предизборната кампания поляризацията е на високо ниво, а „Острите сблъсъци означават по-малко съдържание“, категоричен е политологът.
Съставил: Елена Каркаланова (по интервюта на Петър Волгин, Веселина Миланова и Ива Антонова)
Снимки: Ани Петрова - БНР, архив - БНР и БГНЕС
Заради национална транспортна стачка в Италия Министерството на външните работи препоръчва на българските граждани, временно или постоянно пребиваващи на територията на Италия, да планират внимателно пътуванията си, при възможност да предвидят..
Министерството на транспорта от години полага усилия за развитието на Коридор №8, свързващ Адриатическо с Черно море през Албания, Северна Македония и България. От 1220 км железница по коридора 747 км са на територията на България. Едва 2,5 км. от..
Освен при крайна необходимост, българските граждани и автомобилни превозвачи да избягват пътувания до Сърбия на 15 и 16 март, до приключване на протестните действия, съветват от българското външно министерство. В събота на 15 март ще се проведе..
59 души загинаха, а 155 пострадаха при пожар по време на концерт на популярната група "ДНК", избухнал снощи в дискотека "Пулс" в град Кочани,..
Република Северна Македония е в седемдневен траур. Град Кочани, където пожар в дискотека отне живота най-малко на 59 души – млади хора и деца, почти..
Вторник ще бъде ден за национален траур, като израз на солидарност с най-близката ни съседка на Балканите, съобщи премиерът Росен Желязков. При пожар в..