Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Много тютюнопроизводители в България се ориентират към „цветето на рая“

Снимка: БГНЕС

Все повече производители изоставят лехите с тютюн, за да се насочат към много по-печеливш поминък – отглеждането на шафран. Още повече, че цената на луксозната подправка расте, тъй като не само въздига вкуса на чайове, сладкиши и напитки, но и се използва в препарати за лечението на коронавирус.

Първите луковици на шафранов минзухар у нас внася Хасан Тахиров, който решава да захвърли емигрантския живот в Швеция и да се завърне в родината.



Закупените в Турция 70 луковици той раздава в кърджалийските села, а сам засажда някои в двора на къщата си в Родопите. Днес поминъкът е много разпространен и само хората, обединени в професионален съюз, се грижат за над 10 хил. дка с шафран.

В нашата асоциация членуват над 8 хил. производители, но извън нея има може би още няколко хиляди – казва пред Радио Благоевград Хасан Тахиров, председател на Българската национална асоциация на производителите на шафран. – Културата е разпространена в района на Кърджали, Хасково, Благоевград, в Банско също много хора отглеждат шафран. Все повече тютюнопроизводители се преориентират, виждайки, че приходът от подправката е много по-голям. Просто когато някой в селото започне да се занимава с шафран, и другите се захващат с този бизнес. През т.г. се очаква цената на културата да се повиши с 20-30%. Един грам вероятно ще се търгува между 13 и 15 лв. и съответно 1 кг – за 13-15 хил. лв.



Отглеждането на шафран има много предимства, твърди производителят. Едно от тях е възвръщаемостта на инвестициите: „Инвестираш през септември, а през ноември получаваш инвестициите плюс печалбата. И това продължава седем-осем години“, твърди Хасан Тахиров. Достатъчно е само да окопаваш и да обираш растението, защото на следващия ден нивата отново е нацъфтяла.

Според производители поминъкът с шафран може да изхранва цяло семейство. Парите от един декар с културата се равняват на приходите от 300 дка пшеница или 70 дка лозе, твърди Хасан Тахиров. Така фамилия, която отглежда 4-5 дка тютюн и изкарва по 9-10 хил. лв., може да припечели същите пари от 1 дка шафран.



В момента търсенето на билката е много голямо, цените му растат и българите, които са сред най-големите производители, могат да се възползват от благоприятните условия на световния пазар.

„Даже напредваме още и вече сме между третото и четвъртото място – добавя Хасан Тахиров. – По качество обаче сме в първите редици, защото имаме незамърсена природа, чист въздух и плодородна земя с много биологични вещества. Шафранът се развива идеално във всякакви почви и няма значение надморското равнище. Но като че ли планинските райони за него са най-добрите.“



Много млади и образовани хора от големите градове все по-често се връщат в наследствените си имоти на село, за да се посветят на „цветето на рая“, както наричат шафрана. Може пък и да успеят някой недалечен ден да върнат към живот селата, които замират с последното дихание на малцината останали в тях.

Автор: Диана Цанкова /по интервю на Биляна Славчева, БНР-Благоевград/
Снимки: БГНЕС, личен архив

Още от категорията

Фермерските пазари – популярни, но трябва регламент

Хората, които се хранят с чиста и свежа храна, често пазаруват от т.нар. фермерски пазари. На тях производителите излагат своите плодове и зеленчуци, мед, млечни продукти, сладка, консерви, вино. И макар да съществуват вече няколко години,..

публикувано на 24.02.21 в 11:32

България откри щанд на хранителното изложение в Дубай

Седем компании от България представят продукцията си   и контактуват с потенциални бизнес партньори  от Близкия Изток, Азия, Африка, Европа и САЩ в рамките  на  едно от най-значимите търговски изложения на хранително-вкусовата промишленост в света –..

публикувано на 22.02.21 в 16:37

Сивата икономика изсветлява, но все още не достатъчно

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) представи изготвена от нея Национална карта на недекларираната заетост. Именно недекларираната заетост е най-масовата сива практика, която се констатира на пазара на труда у нас. Проектът е..

публикувано на 22.02.21 в 15:40