Все повече производители изоставят лехите с тютюн, за да се насочат към много по-печеливш поминък – отглеждането на шафран. Още повече, че цената на луксозната подправка расте, тъй като не само въздига вкуса на чайове, сладкиши и напитки, но и се използва в препарати за лечението на коронавирус.
Първите луковици на шафранов минзухар у нас внася Хасан Тахиров, който решава да захвърли емигрантския живот в Швеция и да се завърне в родината.
Закупените в Турция 70 луковици той раздава в кърджалийските села, а сам засажда някои в двора на къщата си в Родопите. Днес поминъкът е много разпространен и само хората, обединени в професионален съюз, се грижат за над 10 хил. дка с шафран.
Отглеждането на шафран има много предимства, твърди производителят. Едно от тях е възвръщаемостта на инвестициите: „Инвестираш през септември, а през ноември получаваш инвестициите плюс печалбата. И това продължава седем-осем години“, твърди Хасан Тахиров. Достатъчно е само да окопаваш и да обираш растението, защото на следващия ден нивата отново е нацъфтяла.
Според производители поминъкът с шафран може да изхранва цяло семейство. Парите от един декар с културата се равняват на приходите от 300 дка пшеница или 70 дка лозе, твърди Хасан Тахиров. Така фамилия, която отглежда 4-5 дка тютюн и изкарва по 9-10 хил. лв., може да припечели същите пари от 1 дка шафран.
В момента търсенето на билката е много голямо, цените му растат и българите, които са сред най-големите производители, могат да се възползват от благоприятните условия на световния пазар.
„Даже напредваме още и вече сме между третото и четвъртото място – добавя Хасан Тахиров. – По качество обаче сме в първите редици, защото имаме незамърсена природа, чист въздух и плодородна земя с много биологични вещества. Шафранът се развива идеално във всякакви почви и няма значение надморското равнище. Но като че ли планинските райони за него са най-добрите.“
Много млади и образовани хора от големите градове все по-често се връщат в наследствените си имоти на село, за да се посветят на „цветето на рая“, както наричат шафрана. Може пък и да успеят някой недалечен ден да върнат към живот селата, които замират с последното дихание на малцината останали в тях.
Автор: Диана Цанкова /по интервю на Биляна Славчева, БНР-Благоевград/
Снимки: БГНЕС, личен архив
Хората, които се хранят с чиста и свежа храна, често пазаруват от т.нар. фермерски пазари. На тях производителите излагат своите плодове и зеленчуци, мед, млечни продукти, сладка, консерви, вино. И макар да съществуват вече няколко години,..
Седем компании от България представят продукцията си и контактуват с потенциални бизнес партньори от Близкия Изток, Азия, Африка, Европа и САЩ в рамките на едно от най-значимите търговски изложения на хранително-вкусовата промишленост в света –..
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) представи изготвена от нея Национална карта на недекларираната заетост. Именно недекларираната заетост е най-масовата сива практика, която се констатира на пазара на труда у нас. Проектът е..
Хората, които се хранят с чиста и свежа храна, често пазаруват от т.нар. фермерски пазари. На тях производителите излагат своите плодове и..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно