Магията, при която от гореща полутечна маса се получава ефирен стъклен предмет, може да плени всеки. И макар технологията на обработка на стъклото да е позната от хилядолетия, и днес младите учени и творци се потапят в необятното ѝ пространство, за да изучават традициите, но и да търсят нови форми за работа с материята.
Стъклото е природен материал на базата на силициев диоксид, кварцов пясък, калцирана сода и вар. От аморфно вещество, под въздействието на топлинна обработка и докато е с консистенцията на течен пчелен мед, то се набира на инструмент от неръждаема стомана – т.нар. пипа, и се издухва през него. Така, с помощта на човешкия дъх придобива желаната форма:
„Спомням си първия път, когато видях самия процес на издухване на стъклото от един изключителен италиански майстор – разказва Лилия Пангелова, която се занимава с гореща обработка и археология на стъклото. – Това, което ме изуми и ме свърза с този тип работа е живата му натура. От пясък то може да се превърне в нещо движещо се и в същото време прозрачно. Хем светлината се пречупва през него и в същото време е солидно тяло, на което въображението може да придава желаната форма. Това ме вдъхнови. То е топло като човешкото тяло, излъчва енергия и го възприемам като нещо магическо.“
Лилия Пангелова живее и работи в Малта. Изучавала е дизайн на порцелан, керамика и стъкло в София и Истанбул. В момента прави магистратура по образование и изследване на изкуството в Университета на Малта. Смята, че това ще ѝ позволи да предава занаята и да отваря очите и на други хора за красотата на стъклото.
Вдъхновението на Лилия Пангелова стига дотам, че тя започва да изследва стъклото и от гледна точка на археологията. В Малта попада в екипите на два проекта за възстановка на антични пещи и техники за обработка на стъкло от римския период. Това ѝ дава възможност да се докосне до оригинални експонати, да ги датира и да даде информация как са били обработени:
„Всичко в крайна сметка е свързано и искам почеркът ми да е насочен към уважение към природата, материалите. Да се огледаме и да видим какво има около нас – да го оценим и да го използваме, за да творим и да бъдем полезни на всички останали. Археологията на стъклото ме учи именно на това – да уважавам миналото, да се вдъхновявам и да продължа започнатото преди мен. Смятам, че всеки един човек е наследник на една култура, традиции, затова е добре да знаем какво се случва по тези земи.“
Същото силно привличане към крехката материя изпитва и художничката Деница Тодорова, която преди година, заедно с Лилия Пангелова, беше сред номинираните за Националната награда за млад талант в изкуството и науката на дарителския фонд „13 века България“.
Избира стъклото за предмет на изкуството си, тъй като съзира „в този необикновен материал енергия, която граничи със сакралното“. Това ѝ дава възможност да изрази сетивността си, съчетавайки похватите на живописта и скулптурата.
„Видях материала по по-различен начин и бях впечатлена от скулптурните му възможности – пояснява Деница. – Така се насочих към изследването му като триизмерна форма. Вдъхнови ме възможността му да се превръща от елитарно в художествено произведение – да приема форма, цвят, графични ефекти, живописни ефекти като един индивидуален, самостоен продукт на изкуството.“
Няма как да бъдеш добър в това, което правиш, ако не отдаваш внимание на събитията около теб, твърди Деница. Това я кара да се впусне в изследване на художествените форми на стъклото, не само във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където наскоро направи докторантура, но и да специализира извън България, да участва активно в международни и национални изложби, пленери и фестивали.
Снимки и видео: fund13veka.bg
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова,..