Анализатори определят предизборната кампания в България като вяла и скучна.”Прави се кампания все едно почти не е имало протести, все едно няма проблеми в страната”- твърди в интервю за БНР политологът доц. Иво Инджов. По думите му хората се инфомират през клиповете по радиото, телевизията и онлайн и важният въпрос е „какви акценти се поставят“.

Темата за хората с увреждания се забравя в политическите визии и програми, алармираха 21 Национално представителни организации на и за хората с увреждания. Те представляват повече от 180 000 граждани със специфични възможности. Вофициално обръщение към партиите, участници в предстоящите парламентарни избори, те настояват диалогът за проблемите на хората с увреждания да продължи и след парламентарните избори. „В хода на предизборната кампания с тревога констатирахме, че темата за живота и проблемите на хората с увреждания отсъства“, това пише в обръщението Веска Събева, заместник-председател на Национално представителните организации на и за хората с увреждания.В документа се акцентира върху няколко конкретни проблема за решаване в спешен порядък – да има организирана и достъпна последваща профилактика след преболедуване на Covid-19 за хора с увреждания, които често са самотни; премахване на ДДС върху лекарствата и медицинските изделия; възможност за пенсиониране на родителите/осиновители, полагали грижи за лица с увреждания; създаване на условия за личностно развитие и социално включване на тези лица, чрез приобщаващо образование и приобщаваща заетост в интегрирана обичайна среда, въвеждане на нови форми за профилактика и ранна детска интервенция, както иза незабавна и радикална промяна на системата на ТЕЛК и въвеждане на ред, подкрепящ, а не дискриминиращ хората с увреждане.

Обстоятелството, че определени теми се избягват категорично от голяма част от партиите, кандидати за властта, потвърждава и анализ на гражданското сдружение Българското общество за либерална демокрация (БОЛД). Позицията на по-голямата част от партиите по отношение на човешките права е проблематично формулирана в техните предизборни платформи, каза в интервю за БНР Божидар Иванов, градски изследовател, социолог и граждански активист от сдружението. Българинът живее в Германия и е направил преглед на предизборните послания на различните политически сили в навечерието на изборите за Народно събрание на 4 април.

„За обективността на анализа е хубаво да се уточни, че има теми, които присъстват почти навсякъде, като съдебната система. Там ще има някакъв дебат в следващия парламент по отношение на очакваната реформа, тъй като почти всички партии имат ясни позиции и ще има сблъсък на идеи за мерките, които трябва да се предприемат. Но определени други теми се избягват изключително категорично от голяма част от партиите, в това число дори от такива, които са били представени парламентарно до момента. Това са теми като преодоляването на етническите предразсъдъци, включването на различни групи хора в обществото и преодоляването на основни неравенства в България, които ни преследват от много години и не опират само до нивото на доходите.”

Какво определя наличието на теми табу за партийните платформи?

„Тези теми вероятно се избягват активно от по-голяма част от партиите с цел да не натрупват някакви очаквани негативи или по друга причина. Но всъщност по теми свързани с ксенофобията, религиозната нетолерантност, условията спрямо хората с увреждания имаме единствено една крайна позиция (от страна на една патриотична партия – бел.ред.), която обаче заема целия дискурс в предизборната кампания, а другите партии като цяло мълчат по тези въпроси. За обикновения гражданин, който трябва да избере на следващите избори излиза, че сякаш тази крайност е единствено възможната, а то не е така.”

Лесна ли е ориентацията за гражданите, видими ли са разликите или партиите предлагат още от същото, опитвайки се да достигнат до сърцето на някакъв абстрактен, унифициран избирател?

„По скоро не се опитват да постигнат унифициран избирател, даже обратното. Бих казал че точно тази частичност и неяснота на позициите по определени въпроси, всъщност допълнително поляризират хората и разделят българското общество, което така или иначе е силно разделено.”

Редактор: Елена Каркаланова /по интервю на Ирина Недева, БНР-Хоризонт/