Радио България проведе анкета сред гласуващи българи, каква България очакват след парламентарните избори, които се състояха на 4 април.
Фили Ладжман живее от дълги години в Мелбърн, Австралия. Тя е журналист и водеща на българската програма по държавното австралийско радио ЕсБиЕс. На въпроса какво очакват българите в Австралия от тези избори отговаря:
„Българите очакват променена, нова България. Очакват България, която да има прозрачно управление, в която да няма корупция, очакват една България в която да се връщат с удоволствие, а не със свит възел в стомаха какво ще намерят. И най-вече, те искат бъдеще за себе си в тази страна, защото в момента те не виждат своето бъдеще в България. Така че да се надяваме, че тези избори ще донесат именно тези промени и че в България нещата ще потръгнат в една по-положителна посока -икономическа, политическа независимост на страната. Това е другото, което хората споделят, че искат. И също така прозрачност в управлението.“
Мишо е един от гласоподавателите в Мелбърн. Той сподели, че гласува, защото е време за промяна и не трябва да ни управляват същите хора като преди 20 -30 години. Затова смята, че всички трябва да излезем и да гласуваме. „Тази промяна започва с нас и положението в което сме в момента в България се дължи на хората и на безхаберието. Затова трябва да се вдигнем, да изгоним старите и да направим място за новите хора“ – призовава Мишо.
Калин Цвятков е на 21 години и е студент по право в Страсбурския университет. Според него е крайно време политиците в България да се освободят от порочните си зависимости, тъй като ни предстоят трудни времена:
Рая Димитрова, която следва Международно право във Франция, също очаква сериозни изпитания пред България в близките четири години, свързани със здравната криза и климатичните промени. И се надява политиците ни да проявят отговорност.
На първо място санитарната криза с Ковид трябва да бъде спешно овладяна, но по най-справедливия начин, с минимални щети за обикновените хора и за здравето им, а не в интерес на бизнеса и печалбите – смята Валентина Савова – художник и преподавател по рисуване и живопис, която от години живее в Париж, но не е изгубила връзката си с родината.
Като много трудно определя бъдещото управление на България Събина Христова, която повече от 7 години живее в Германия.
„Всеки един от нас, чиито деца са родени в България, има много силна връзка с тази държава и отговорност към утрешния ден. Единственото нещо, което трябва да ни води е, че ние сме един народ – българите в чужбина и в България“, казва сънародничката ни, която е и председател на българско сдружение „Огнище“.
Димитър Иванов от 20 години живее в Швейцария. Има активна гражданска позиция и участва в организирането на избори зад граница от 2005 година насам. „България не може да се развива от страх, а само от смели политици с визия за развитие“, казва Димитър, който е и глобален координатор на Мрежата на българските изборни доброволци по света.
„В глобален план очаквам България да се обърне към своята 1.5 милионна диаспора по света и да каже „Имаме нужда от вас! Без вас не можем да наваксаме изоставането, което бележим във всевъзможни статистики“. Този капитал, който сме ние в чужбина е неизползван. Ние искаме да дадем много и имаме нужда от партньор, от един Национален съвет на българските общности по света, в който да участват представители на всички институциите. За да можем заедно да изработваме предложения за политики. Демократичните държави по света мобилизират тази ценна част от своята нация.“
Спокойно протича изборният ден и в Дуисбург. Очаква се, както и на предходните избори, в германския град да гласуват между 300 и 400 души. Предпочитанията си сънародниците ни изразяват само с хартиени бюлетини. „ На предишни избори сме наблюдавали..
Изборният ден в Рединг, Югоизточна Англия, протича спокойно. Очаква се да гласуват около 300 души. В единствената секция в града се гласува само на хартия. Вече втори вот изборната секция е на нов адрес, но не е ясно дали това ще повлияе на..
Прекалено е ангажиран животът на българите в Чехия. Работят масово в различни заводи, трудът е на смени, натрупва се умора и хората нямат желание да пътуват до столицата в неделния ден, само за да успеят да гласуват. С това си обяснява слабия интерес към..