Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Многостранният талант на Росен Карамфилов и пандемията

Откровен разговор за творчеството, последователите и изолацията

Снимка: Facebook /Росен Карамфилов

Поет, писател, художник, музикант – многостранна личност, която мрази еднотипното и ревниво пази своята спонтанност, като най-силния си коз за всичко, с което се захване. Всеки от талантите си, Росен Карамфилов използва, за да предаде определено послание, както и да изцерява човешката душа. Разговорите с него са привилегия, отвъд очевидните обстоятелства или среда, в които неусетно преподава многобройните си уроци.

Признава, че най-големият минус на пандемията е, че е успяла да настрои много хора едни срещу други. Иначе, успява да опитоми уединението и да извлече ползите от него:

„Изолацията вече започнах да я превръщам в плюс – категоричен е Карамфилов. – Свободното време, което ми остава вкъщи, го използвам, за да репетирам песни, рисувам картини или да пиша. Старая се да не оставам без занимание, защото това би ме побъркало. Едно бездействие в ситуация като сегашната, за мен е пагубно. Има и една полза от пандемията - покрай нея, хората започнаха да се замислят за своето собствено поведение. Според мен, вървим към момента, когато ще излезем от всичко, много по-добри. Вероятно това е смисълът на цялото това изпитание“.


Онова, което му пречи и липсва най-много, е прекият контакт с публиката, който засега остава немислим. Въпреки това и в условията на пандемията, обсебила живота ни през последната година, гласът на младия творец, остава все така силен и разпознаваем. Когато реши да говори, думите му са винаги в сърцевината на злободневните обществени проблеми.

И нещото, което съпътства всяка негова минута живот, е работата по мисията му – да се грижи и говори за наследството и отпечатъка, който остави в културата ни неговият баща, големият български художник Кольо Карамфилов.

В дните на принудителна изолация Росен преработва и преиздава дебютния си роман „Колене“, посветен на внезапната раздяла с баща му в началото на 2014 година:


„Едно от ценните качества на тази книга е, че тя е една открита, туптяща рана, която можеш съвсем спокойно да видиш и усетиш и заедно с лирическия герой да преживееш зарастването ѝ“ – обяснява Росен. Промените са най-вече стилистични. На места промених думи, които не ми харесваха. Българските читатели ще имат възможността да прочетат две чисто нови глави, които написах в настоящето. Когато човек е една идея по-дистанциран от тази скръб, може много по-ясно да погледне и да види къде е сбъркал. Беше огромно предизвикателство да вляза обратно в старата си кожа. С днешна дата аз съм много по-щастлив и спокоен човек. Затова се опитах да вкарам леко въпросителната нотка – а какво ще стане, ако лирическият герой реши да поеме глътка въздух? “

Росен е продължението на Кольо Карамфилов днес. Продължение на онази бунтарска личност и новаторско творчество, което променя българското изкуство след демократичните промени у нас и поставя началото на авангардните прояви в лицето на пловдивската група „Ръб“, част от която е Кольо Карамфилов. 


Възможността да опише личността и таланта на своя баща за чужденец, който не познава творчеството му, бе предизвикателство, което заинтригува Росен:

„Аз съм казвал и преди, че за мен, изкуството на Кольо Карамфилов е един крясък в тиха стая, че има Бог. Едно друго усещане за фигуралност, композиция, символи. Основното нещо в изкуството на баща ми са неговите символи, които обаче наричаше знаци. Дали ще е око, човешки крак, кръст или къща, това са основните неща – дом, вяра, сетиво. За изкуството му, мога да кажа още, че не е бъбриво и натрупано. Той е максимално лаконичен и втренчен в своята лична дълбока душевност.“

Снимки: Facebook /Росен Карамфилов

Още от категорията

Минко Гечев

Минко Гечев за пътя от Троян до лидерска позиция в Google

Като ученик се вглежда в нощното небе през телескоп и мечтае някой ден да отмята булото над вселенските загадки. Ала дългите часове пред компютъра, множеството състезания по програмиране и амбициозните учители в гимназията предопределят бъдещето му на..

публикувано на 18.10.21 в 10:08

Алберт Хаджиганев и неговата българска изложба „Мимезис“, мечтана четири десетилетия

„Аз съм преводач – преводач на усещания!“. Така определя себе си художникът Алберт Хаджиганев . Когато види нещо красиво, нещо, което успее да го развълнува истински, винаги изпитва потребността да предаде тази емоция и на други. Близо 40 години..

публикувано на 07.10.21 в 11:05

Отиде си Джони Пенков

На 87 години почина актьорът и звукоинженер Джони Пенков, съобщи писателката Ина Вълчанова. Чешитът Джони се ражда като Георги на 27 ноември 1933 г. в София, в семейството на художника Иван Пенков. През 1966 г. завършва радиотехника. Специализира..

публикувано на 06.10.21 в 09:13