Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Йова Йорданова: Когато човек развива идеите си, не усеща умора

Снимка: личен архив

Йова Йорданова е сред малцината, преживели щастието да открият нещо наистина ново, да внесат промени в установени правила и да придвижат напред човешкото знание и опитност. Именно това е нейната методика за начално обучение по цигулка – първата сериозна иновация в система, описана преди близо пет века. Откритието донася на Йова световно признание, безброй покани за педагогически форуми и семинари, както и неземното щастие да вижда резултатите от труда си в успехите на редица съвременни цигулари. Днес г-жа Йорданова празнува в Москва своя кръгла годишнина – повод за празник, но и за спомени:

„Завърших с отличие НМА „Панчо Владигеров“ при проф. Елена Генева, на която съм безкрайно благодарна – разказва тя пред Радио България. – На дипломирането си получих прекрасни отзиви от големия наш виртуоз и педагог проф. Емил Камиларов. Продължих като преподавател в Плевенското музикално училище. Осъществих и много концерти като солистка на Плевенската филхармония под диригентството на Димитър Манолов, Георги Нотев и редица гост-диригенти. Не мога да пропусна изявите на нашето Плевенско клавирно трио, в което бяхме с Елеонора Карамишева (пиано) и Малина Каракашева (виолончело). По-късно специализирах в НМА. Благодарна съм на проф. Владимир Аврамов (тогава декан на Инструменталния факултет) и на всички професори, които поддържаха моето огромно желание да продължа да се уча. Специализирах и в Киевската консерватория, в класа на известната цигуларка Олга Михайловна Пархоменко, ученичка на великия Давид Ойстрах. Тя обогати неимоверно много моите възгледи като цигулар, и като педагог. Четири години преподавах в Националната консерватория на Тунис (Université de Tunis Institut Supérieur de Musique de Tunis). Там също изнесох много концерти като солистка на камерни и симфонични оркестри. След изпълнението ми на Концерт за цигулка от Чайковски под диригентството на французина Жан-Пол Николе, получих предложение от известния композитор Салах ел Махди да сътруднича в създаването на първата арабска рапсодия за цигулка и симфоничен оркестър. Записах произведението на плоча – издавана многократно, тя все още може да се намери в музикалните магазини. Завръщането си в България мога да отбележа с работата над научно-методическите страни на моята система на обучение, която се отличаваше в много аспекти от вече утвърдените правила. Най-важното – обучавайки своя син, открих как да се преодолее хващателният рефлекс, споменаван от 1740 г. насам като непреодолим.“


Както подчертават специалистите, през годините са правени опити този проблем да бъде решен, но Йова Йорданова е първият педагог, разработил цялостна и последователна система, която го отстранява в ранните години на обучение.

През 1986 г. излиза „Букварче за цигуларче“ – нейната система за преподаване като учебно пособие. По-късно, в допълнен и преработен вариант, в Москва издават „Буквар за малките цигулари“ – I и II тетрадка, на руски и на английски език. Вече 30 години това уникално учебно пособие се разпространява по света от престижно европейско музикално издателство, което е в партньорство с московското. Букварът е преведен на още пет езика. По настояване на педагози от Русия, САЩ и Европа, Йова отново допълва и разширява своята система с практическо разпределение на материала в отделни уроци в „Нова школа по цигулка“.



Повече от три десетилетия Йова живее в Москва.
Щастлива е, че в Централното музикално училище и в Московската консерватория e била учител на редица утвърдени музиканти – двама концертмайстори на Камерен оркестър „Московски виртуози“ с ръководител Владимир Спиваков, концертмайстор на Лондонската филхармония и победител на Международния конкурс „Виенявски“, концертмайстор и директор на „Виртуозите на Москва“ с ръководител Юрий Башмет. Сред учениците ѝ са преподаватели във висши учебни заведения в Москва, цяла Европа, Азия и Америка. Продължава да получава покани за семинари и майсторски класове по цял свят, на които свирят и нейни ученици. Само през последната година е провела дистанционни обучения с класове от различни градове в Швеция, Полша и др., участвала е в няколко конференции.  


„Когато човек има идеи да развие своята творческа дейност, той не усеща умора – убедена е известната педагожка. – Единственото, което бих си пожелала, е да стане каквото Бог иска. Знам, че съм получила много подкрепа и възможности, които ми помогнаха по пътя. Голяма благодарност дължа на колегите от специализираните училища у нас, които ме канеха да провеждам майсторски класове. Благодаря за радостта и одобрението, които ми дават всички мои колеги по света. Благодарна съм, че успях да направя това, към което съм се стремила.“

Снимки: личен архив

Още от категорията

„В шепот си губя ума…“

Димо Стоянов от група P.I.F. е човек, който просто не може да бъде забравен. Независимо, че живя и твори някак скромно, без да се самоизтъква и винаги заедно със своите колеги, той остави толкова много след себе си – хора, които го обичат, песни,..

публикувано на 16.05.21 в 09:45
Мила Павлова

„МузикАртисимо Фест“ – нов и различен

„Соло“ е първото заглавие в програмата на новия форум за камерна музика С него, на 15 май в Градската художествена галерия, се открива „МузикАртисимо Фест“. Ще чуем солови пиеси за цигулка от Й. С. Бах, Николо Паганини, Йожен Изаи и Андре Жоливе в..

публикувано на 14.05.21 в 12:36

Любомир Господинов за успехите на Запад и българската си мечта

„Обичам България, липсва ми нашата красива природа, липсва ми дори българският манталитет“ – споделя  Любомир Господинов, чийто професионален живот е свързан с Виена вече три десетилетия. Забележителен кларинетист, саксофонист, композитор, лидер на..

публикувано на 10.05.21 в 15:06