Проф. Александър Шурбанов е виден български учен, преподавател, писател, преводач и филолог с широко международно признание, допринесъл много за развитието на културата и висшето образование в България. Ненапразно името му се нарежда сред стожерите на духовността в родината ни. Проф. Шурбанов даде интервю, специално за Радио България – броени дни след неговия рожден ден и часове преди началото на конференцията „Целият свят е превод /All the World is Translation“, организирана на 23 април в Софийския университет по повод неговата 80-годишнина.

„Дано да се окажем достатъчно мъдри и да не сбъркаме посоката“, казва ученият по повод обстановката в страната и ненормалното време, в което живеем. „Тези малки периоди, в които мислим за бъдещето, накъсват цялото ни развитие,  правят го непоследователно и трудно. Ще ми се да преодолеем това и да мислим за България като по-дълговечно понятие и дълговечна същност, да търсим истинския им път нататък през годините и да знаем какво трябва да заложим за него“.

По думите му в случая става въпрос за късогледство: „Късогледство на поредица от управления на тази страна. И не мисля, че проблемът е в ограничените ресурси на България. Защото ресурси винаги могат да се намерят. Това е въпрос на приоритети. Ние гледаме много често не по-далеч от носа си – там, където са проблемите на деня. Но отвъд тези проблеми, ни чакат много по-големи предизвикателства и изпитания – за тях трябва да се мисли“.

ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

Хиляди студенти са минали през лекциите, упражненията и семинарните занятия на проф. Александър Шурбанов. „Опитвал съм се на всички мои студенти да внуша интерес и обич – мисля че не е силна дума – обич към литературата от най-висока проба. Самият аз като като човек – пишещ и мислещ за литературата, ценя това много високо“, казва той.

ЗА НАУКАТА

„Нямам особени притеснения за науката. Тя винаги намира своята ниша и,  дали по-лесно или по-трудно, винаги върши своето. Това го е правила през вековете и ще продължава да го прави – казва проф. Шурбанов. – Хубаво е една държавна система, която милее за своята нация да се грижи за науката. Науката не може да се развива без държавна подкрепа.“

„Защото държавата е система от институции, изградена от обществото, за да се грижи за неговото благосъстояние. Ако тази система не осъзнава, че науката е най-важният приоритет за нейното оцеляване, тя готви много проблемно бъдеще за нацията“, предрича големият български учен.

ЗА ШЕКСПИР И ПРЕВОДИТЕ

„Не съм сънувал Шекспир, но той винаги е с мен от най-ранните ми години,– разказва изтъкнатият шекспировед.– Понякога съм се приближавал много към него – като към един близък познат човек. Понякога съм се отдръпвал настрани и съм гледал на него като на невероятен гений, който е недостижим. Между тези две отношения е лъкатушил моят живот в шекспирологията“.

„Когато се роди първият ми син, една от първите му думи беше „Пепи“. Това беше неговият опит да каже името на Шекспир, чийто портрет висеше на стената. Значи Шекспир може и така да се нарича, – казва с усмивка професорът. – Той може да стане много близък на един много по-ограничен по възможностите си човек от него – и това е величието на неговия талант“.

По думите на професора „човек с ограничен духовен кръгозор ще намери едно нещо в неговите пиеси и стихотворения, друг, с много по-богата сетивност, ще намери много повече и по-дълбоки неща, и така трябва да бъде“. проф. Шурбанов.

Проф. Шурбанов подчертава, че неговият основен принцип при превода е да не изменя на автора. „И с годините спазвам този принцип все по-внимателно“, допълва той. Определя като задача на преводача непрекъснато да внася нови и нови неща, да обогатява родната култура и традиция: „Преводът е взаимно обогатяване, взаимно оплождане на културите. Да радваш местната публика с неща, които тя е готова да приеме веднага, е най-лесният начин. По-мъчният е да я приучиш и на неща, на които тя не е свикнала, но които са и нужни“.

В момента проф. Шурбанов работи по творчеството на Джон Дън. Надява се, че до една година ще може да издаде книга с творби на големия английски поет.

ЗА ЖИВОТА СИ ДНЕС

„Закуска с нар“ е книгата, която проф. Шурбанов издаде преди броени дни и тя включва поезия и есеистика. „Написаното е от последните 4-5 години. На тази възраст се опитвам да бъда все още жив като творец на литературни текстове“, казва авторът.

По повод оценката на своята работа, споделя: „По-ясен е погледът на външния човек, стига той да има отношение към тези неща и да гледа внимателно, и с някакво съучастие. Защото в хуманитаристиката няма студен поглед, както в точните науки. Там съучастието и близостта до това, което се възприема, е необходима, за да може да се даде оценка. Тя, разбира се, може и да изкриви погледа, и тук са опасностите в целия дискурс по хуманитарните дисциплини. И затова има и  несъгласия, и спорове, и дискусии непрекъснато по неща, които уж изглеждат установени, а след години наново и наново повдигат проблеми. Така живее културата, така живее хуманитарната област на човешката дейност, и това е хубаво!“

Снимки: личен архив на проф. Александър Шурбанов