Привилегия е да познаваш  Верка Сидерова, чест е да те приеме в дома си, щастие е да се радваш на песните ѝ, които топлят сърцата на поколения българи. Нейното име е в учебниците по музика, записано е в летописа на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, на Българското национално радио и Българската национална телевизия, със златни букви е вградено в историята на родната ѝ Добруджа. Днес, в деня на 95-ия ѝ рожден ден, ви предлагаме интервюто, което тя даде специално за Радио България.

Спомените на прочутата ни народна певица започват с интересен момент – освен солистка на Ансамбъла, години наред тя е била и конферансие на концертите зад граница, тъй като знае английски, руски, турски и други езици. За първи път се изявява като водеща по време на турне в Италия.

„Като отидохме там, имахме преводач, разбира се, но Кутев каза, че иска аз да обявявам програмата. Знаеше, че съм завършила класическия гимназиален отдел и говоря италиански. Всъщност, като ученичка първо овладях латински и оттам всички романски езици ми бяха лесни, освен това имах афинитет към тях. След Италия превеждах  в Англия и други страни. Сега понякога чета книги на чужди езици – главно художествена литература. Така поддържам ума си. Някога се готвех да следвам медицина и учех сериозно, но баща ми каза, че няма да се справим финансово. Почти веднага след гимназията се омъжих, после започнах работа като чиновничка в Балчик. Там спечелих първа награда на едно състезание, на което ме чу Филип Кутев и от този момент животът ми мина на съвсем друг коловоз. Постъпих в Ансамбъла, заредиха се репетиции, турнета – и така 30 години. Имахме съвсем малки ваканции, но понякога се налагаше да ги прекъснем. Случваше се най-редовно – точно съм пристигнала във Варна за почивка и идва телеграма: „Тръгвай веднага, идва импресарио от САЩ (или друга страна)!“ И аз тръгвах…“

Верка Сидерова си спомня и за прекрасната атмосфера в Ансамбъла:

„Това се дължеше изцяло на Филип Кутев. Той беше много добър човек, но и много строг. Понякога ми се караше като на свое дете, но имаше ли трудности (а в живота ми се случиха много неща), той ми помагаше и като баща ме утешаваше, че всичко ще бъде наред.

Друго не знам, но за музикалност не се давах на никого. Беше достатъчно да чуя една песен само веднъж и я запомнях веднага. Затова Кутев ми възлагаше да репетирам и да заучавам новите песни с част от хора. Бяхме като едно семейство. Е, както във всяка общност, понякога имаше „хър-мър“, но всичко минаваше, бяхме много сплотени. В чужбина сме пели все в престижни концертни зали. Помня първото ни турне в Северна Америка, което продължи три месеца. Първо бяхме в САЩ. Здрави гласове сме имали щом издържахме такова натоварване. Почти всеки ден изнасяхме концерти в различни градове и постоянно пътувахме на дълги разстояния, но нямаше умора. След Щатите се отправихме към Канада. Точно пресичахме границата, когато шофьорът чу по радиото, че са убили Кенеди. Беше 1963 г.“

Как живее днес легендарната изпълнителка:

„Сега съм напълно свободна, но си стоя у дома. Представете си – Верка Сидерова на едно място. Аз, която все се надбягвах с времето и все бързах… Но животът те учи на всичко. Намирам си работа, то в едно домакинство винаги има. Преди все не ми стигаше времето. Но сега с удоволствие готвя, припомням си старовремските манджи. Радвам се на хората, които идват. Щастлива съм, че това, което съм направила, е възнаградено. Получих най-големите отличия – орден „Стара планина“, „Нестинарка“, „Кирил и Методий“, награди от моя роден град Добрич. Докато се огледам, животът ми мина като една песен. Но аз продължавам да пея и днес. Вероятно последният ми дъх в тоя живот ще бъде с нотка от моя песен.“

Снимки: архив